Към съдържанието
Запитване

Как да разберете дали обучението е проработило: моделът на Къркпатрик

д-р Ставрос Ставру · Публикувано на 16 ноември 2026 г.

Дали обучението е проработило, разбирате, като проверите четири неща: как участниците са го приели, какво са научили, дали работят различно и дали това е повлияло на резултатите на организацията. Това са четирите нива на модела на Доналд Къркпатрик, а неговите днешни собственици, Kirkpatrick Partners, препоръчват оценката да се планира отзад напред: от желания резултат към обучението (Kirkpatrick Partners).

Ръководството е за HR и L&D мениджъри, които искат да оценят обучение по agile, лидерство или меки умения. Примерите в него са илюстративни: показват какво би могло да се измерва, а не резултати от конкретни обучения.

Защо анкетата в края на обучението не е достатъчна?

Защото харесването не е учене, а ученето не е промяна в работата. Още в първата статия от поредицата си за оценка на обучението Доналд Къркпатрик определя реакцията като това колко участниците са харесали програмата и подчертава, че тя не включва измерване на наученото. Пак там той пише, че дори много добрите реакции не гарантират, че някой е научил нещо, нито че поведението му ще се промени (Kirkpatrick, 1959–1960, препечатано 1979).

Метаанализът на Alliger, Tannenbaum, Bennett, Traver и Shotland обединява 34 изследвания със 115 корелации и разделя реакциите на два вида: емоционални (харесах ли обучението) и реакции за полезност (ще ми бъде ли полезно в работата). Реакциите за полезност се оказват по-силно свързани с ученето и с представянето в работата от емоционалните реакции. Нещо повече, те са по-силно свързани с пренасянето в работата дори от тестовете за знания непосредствено след обучението или по-късно (Alliger и съавт., 1997).

Практическият извод е двоен. Първо, анкетата за удовлетвореност не може да замести измерването на по-високите нива. Второ, ако все пак питате за реакция, питайте за полезност и приложимост, а не само дали обучението е харесало. Kirkpatrick Partners стигат до сходно заключение: на ниво 1 най-важно е да се измери релевантността, защото тя най-точно подсказва дали поведението ще се пренесе в работата (Kirkpatrick Partners).

Какво представлява моделът на Къркпатрик?

Доналд Къркпатрик описва подхода си в поредица от четири статии в Journal of the American Society of Training Directors между ноември 1959 г. и февруари 1960 г. Във всяка статия той разглежда по една стъпка: реакция, учене, поведение и резултати (Kirkpatrick, 1959–1960, препечатано 1979). По-късно стъпките започват да се наричат нива.

През 2010-те години Джим Къркпатрик и Уенди Кайзър Къркпатрик развиват модела под името New World Kirkpatrick Model. Те запазват четирите нива, но добавят елементи, които да помогнат той да се прилага на практика, и започват описанието от ниво 4, защото по думите им така моделът е бил замислен (Kirkpatrick и Kirkpatrick, 2022). Според сайта на Kirkpatrick Partners през 2026 г. моделът е разширен отново: в него е включена средата на представянето (performance environment), тоест външните фактори, които подпомагат или спъват промяната на всяко ниво (Kirkpatrick Partners).

Ниво 1: Реакция

Доколко участниците намират обучението за благоприятно, ангажиращо и релевантно за работата си (Kirkpatrick Partners). Вместо да чакате края, Kirkpatrick Partners препоръчват кратки проверки още по време на програмата, за да може тя да се коригира в движение.

Пример за измерване. След обучение по Scrum: доколко участниците виждат как ще приложат събитията в своя екип и кои пречки очакват. Като допълнение към класическия въпрос за удовлетвореност може да се използва риплей проверката: участниците оценяват от 0% до 100% вероятността отново да се включат в същото събитие, ако можеха да върнат времето назад. Техниката е създадена от д-р Ставрос Ставру с цел да намали склонността хората да оправдават вече направената инвестиция на време. Тя остава измерване на ниво 1 и не показва дали нещо е научено.

Ниво 2: Учене

Доколко участниците придобиват нужните знания, умения, нагласа, увереност и ангажимент (Kirkpatrick Partners). Увереността (мисля, че мога да го направя в работата) и ангажиментът (ще го направя в работата) са добавени в New World модела, за да се стесни разликата между ученето и поведението (Kirkpatrick и Kirkpatrick, 2022). Освен тестове преди и след обучението Kirkpatrick Partners посочват ролеви игри и teachback, при който участникът обяснява наученото на други.

Пример за измерване. След обучение по лидерство: ролева игра на трудна среща за обратна връзка, оценена по предварително договорени критерии, плюс самооценка на увереността и намерението участникът да проведе такава среща в следващите две седмици.

Ниво 3: Поведение

Доколко участниците прилагат ключовите поведения в работата си и получават подкрепа и отчетност за това (Kirkpatrick Partners). Тук влизат т.нар. required drivers: процеси и системи, които подсилват, следят, насърчават и възнаграждават ключовите поведения, като помощни материали, коучинг, преглед на работата и признание (Kirkpatrick и Kirkpatrick, 2022). Kirkpatrick Partners предупреждават измерването да не започва чак 90 дни след обучението, защото тогава е късно за корекции.

Пример за измерване. След обучение по agile: дали екипът провежда ретроспективи и дали поне едно договорено действие от всяка ретроспектива е изпълнено до следващата. След обучение по меки умения: наблюдение на срещи от мениджъра по кратък списък с поведения.

Използвайте повече от един източник. Метаанализът на Blume и съавтори показва, че когато данните за пренасянето и за факторите идват от един и същ източник в един и същ момент, връзките систематично изглеждат по-силни (Blume и съавт., 2010). Самооценката на участника е по-надеждна, когато е съчетана с мнението на мениджъра, колегите или с данни от работата.

Ниво 4: Резултати

Доколко се постигат целевите резултати за организацията (Kirkpatrick Partners). Понеже крайните резултати често се проявяват бавно, New World моделът използва водещи индикатори (leading indicators): краткосрочни наблюдения и измервания, които подсказват, че ключовите поведения вървят към положително въздействие върху желаните резултати. Сред примерите са удовлетвореност на клиентите, ангажираност на служителите, обем на продажбите, качество (Kirkpatrick и Kirkpatrick, 2022). Повечето такива данни обикновено вече се събират някъде в организацията.

Пример за измерване. След обучение по agile: времето от идея до доставка или броят върнати за преработка задачи. След обучение по лидерство: текучеството в екипите на участниците или резултатите от проучване на ангажираността. Ако целта включва морала в екипа, като бърз допълнителен сигнал може да послужи лотарийната проверка: човекът оценява от 0% до 100% вероятността да продължи да прави това, което прави, ако спечели от тотото. Това е практическа техника на д-р Ставрос Ставру, а не валидиран въпросник, затова я използвайте като допълнение, а не като заместител на проучване на ангажираността.

Какво е ниво 5 (ROI) и какви са ограниченията му?

Джак Филипс и ROI Institute добавят пето ниво към оценката: възвръщаемостта на инвестицията. Тяхната ROI Methodology измерва реакция и планирани действия, учене, прилагане, бизнес въздействие и накрая ROI (ROI Institute). За да се изчисли ROI, методологията изисква да:

  1. се установят подобренията в показателите за въздействие;
  2. се изолира делът на програмата в тях, например с контролна група, анализ на тенденции или експертни оценки;
  3. подобренията се превърнат в пари;
  4. се изчислят пълните разходи, включително анализ на нуждите, разработка, провеждане, времето на участниците и самата оценка;
  5. се опишат нематериалните ползи, които не се превръщат в пари, като удовлетвореност от работата, работа в екип и по-малко стрес;
  6. ползите се сравнят с разходите.

Формулите са съотношение ползи/разходи (BCR = ползи / разходи) и ROI (%) = нетни ползи / разходи × 100. ROI Institute насочва това ниво не към всяка програма, а към скъпи, дългосрочни, широкообхватни програми или такива, свързани със значима организационна промяна. Институтът подчертава и че в много случаи нематериалните ползи са по-важни за организацията от положителната възвръщаемост (ROI Institute).

Основното ограничение е изолирането на ефекта. Kirkpatrick Partners отбелязват, че в сложни системи резултатите рядко се дължат на една програма, а върху тях влияят лидерството, системите, културата, моментът и паралелните инициативи. Затова те предлагат вместо класическия ROI да се договаря предварително с ключовите заинтересовани страни какво ще се счита за успех (Return on Expectations), а когато е нужна финансова оценка, да се посочва делът на подобрението, който разумно може да се свърже с обучението (Contributive ROI) (Kirkpatrick Partners). Двата подхода не се изключват: и двата изискват ясна дефиниция на резултата преди старта.

Как да планирате оценката преди обучението?

Kirkpatrick Partners описват класическия подход, при който се мисли първо за ниво 1, после 2, после 3, като причина малцина да стигнат до ниво 4. Те препоръчват да използвате четирите нива наобратно (Kirkpatrick и Kirkpatrick, 2022):

  1. Резултати. Кои водещи индикатори искате да повлияете и как те допринасят за резултатите на организацията? Запишете изходната им стойност.
  2. Поведение. Какво трябва да се случва в работата, за да се постигнат тези резултати? Изберете няколко ключови поведения и механизмите, които ще ги поддържат.
  3. Учене. Какви знания, умения, увереност и ангажимент са нужни за тези поведения?
  4. Реакция. Какво обучение ще бъде прието като полезно и релевантно от участниците?

Тази логика съвпада с препоръката на Salas и съавтори обучението да започва с анализ на нуждите, а след него организацията да провери дали наученото е пренесено в работата и да оцени методите, за да ги подобри (Salas и съавт., 2012). Ако тепърва избирате доставчик, вижте и как да изберете фирмено обучение.

Какво, как и кога да измервате на всяко ниво?

Ниво Въпрос Как да измерите Кога
1. Реакция Намират ли участниците обучението за релевантно и полезно? Кратки въпроси за приложимост, проверки по време на програмата, риплей проверка По време на и веднага след обучението
2. Учене Придобиха ли знания, умения, увереност и ангажимент? Тест преди и след, ролеви игри, teachback, самооценка на увереността В края на обучението и при последващите срещи
3. Поведение Прилагат ли ключовите поведения в работата? Наблюдение, оценка от мениджъра и колегите, данни от работните процеси Започва в първите седмици и продължава с месеци
4. Резултати Движат ли се водещите индикатори и резултатите? Данни, които организацията вече събира; сравнение с изходната стойност Водещите индикатори през месеците след обучението, крайните резултати по-късно
5. ROI (по Филипс) Надвишават ли паричните ползи разходите? Изолиране на ефекта, превръщане в пари, пълни разходи След като има данни за ниво 4, само за подбрани програми

Ако искате да видите как оценката се вгражда в обучението още от етапа на планиране, вижте как протича работата с agify.me или се свържете.

Източници

  1. Kirkpatrick, D. L. (1959–1960). Techniques for evaluating training programs. Journal of the American Society of Training Directors, поредица от четири статии, ноември 1959 – февруари 1960. Препечатано в Training and Development Journal, юни 1979. https://assets.td.org/m/4a306d561507658e/original/TECHNIQUES-FOR-EVALUATING-TRAINING-PROGRAMS.pdf
  2. Kirkpatrick Partners. The Kirkpatrick Model. https://www.kirkpatrickpartners.com/the-kirkpatrick-model/
  3. Kirkpatrick, J., & Kirkpatrick, W. K. (2022). An introduction to the New World Kirkpatrick Model. Kirkpatrick Partners. https://kirkpatrickpartners.com/wp-content/uploads/2021/11/Introduction-to-The-New-World-Kirkpatrick®-Model.pdf
  4. ROI Institute. ROI Methodology. https://roiinstitute.net/roi-methodology/
  5. Alliger, G. M., Tannenbaum, S. I., Bennett, W., Jr., Traver, H., & Shotland, A. (1997). A meta-analysis of the relations among training criteria. Personnel Psychology, 50(2), 341–358. https://doi.org/10.1111/j.1744-6570.1997.tb00911.x
  6. Blume, B. D., Ford, J. K., Baldwin, T. T., & Huang, J. L. (2010). Transfer of training: A meta-analytic review. Journal of Management, 36(4), 1065–1105. https://doi.org/10.1177/0149206309352880
  7. Salas, E., Tannenbaum, S. I., Kraiger, K., & Smith-Jentsch, K. A. (2012). The science of training and development in organizations: What matters in practice. Psychological Science in the Public Interest, 13(2), 74–101. https://doi.org/10.1177/1529100612436661

Разкажете ми за вашия екип

Кратък разговор, без ангажимент: как работи екипът ви днес и какво не се получава. Ще ви кажа честно дали и как мога да помогна.

Изпратете запитване