Към съдържанието
Запитване

Как екипът да взема по-добри решения

д-р Ставрос Ставру · Публикувано на 16 ноември 2026 г.

Екипът взема по-добри решения, когато знае в какви капани попадат групите и си слага защити срещу тях предварително. Най-изследваните капани са натискът за единомислие, който Irving Janis нарича групово мислене, и склонността групата да обсъжда само това, което всички вече знаят. Защитите са ясно решение кой и как решава и няколко структурирани техники: pre-mortem, шестте мислещи шапки и чеклист за качеството на решението.

Защо групите вземат лоши решения?

Групата може да вземе по-добро решение от отделния човек, защото събира повече знание и повече гледни точки. Това обаче не става автоматично. Изследванията описват няколко устойчиви капана.

Какво е групово мислене?

Терминът е на социалния психолог Irving Janis, който разглежда провалени външнополитически решения в книгата си Victims of Groupthink (1972). Речникът на Американската психологическа асоциация определя груповото мислене като „силна тенденция към постигане на съгласие, която пречи на ефективното групово вземане на решения“. Според същия речник сред причините са сплотеността и изолацията на групата, слабото ръководство и стресът от решението.

Janis описва осем симптома. Ramon Aldag от University of Wisconsin–Madison ги изброява така в статия за The Psychologist:

  1. илюзия за неуязвимост;
  2. рационализации, с които се омаловажават предупрежденията и негативната обратна връзка;
  3. вяра в моралната правота на групата;
  4. стереотипни представи за опонентите;
  5. натиск върху несъгласните;
  6. самоцензура;
  7. илюзия за единодушие;
  8. самоназначени „пазачи на ума“, които предпазват групата от неудобна информация.

Едно важно уточнение. Самият Janis предупреждава, че не стига да откриете няколко от симптомите, за да говорите за групово мислене. Aldag отбелязва и че малко изследвания са проверявали модела пряко и че резултатите им често не го потвърждават. Затова използвайте симптомите като списък за самонаблюдение, а не като диагноза.

Защо екипът обсъжда само това, което всички вече знаят?

Garold Stasser и William Titus проверяват това в експеримент от 1985 г. Участниците получават поотделно непълна информация за кандидати в симулирани избори, подбрана така, че да е неблагоприятна за най-добрия кандидат. Заедно групата разполага с цялата картина. Въпреки това обсъждането се върти най-вече около информацията, която всички са имали преди срещата, и около аргументите в полза на вече харесаните варианти. Групите избират кандидата, когото повечето са предпочитали в началото, а не най-добрия, и разговорът по-скоро затвърждава изкривената представа, отколкото да я поправи.

Изводът за екипа е практичен: ако искате да чуете уникалното знание на всеки, трябва нарочно да го поискате, преди мненията да са се подредили.

Как свръхувереността и пристрастията изкривяват решението?

Daniel Kahneman, Dan Lovallo и Olivier Sibony пишат в Harvard Business Review (2011), че пристрастията неизбежно проникват в разсъжденията на всеки екип. Екип, който се е влюбил в предложението си, може несъзнателно да пренебрегне противоречащите доказателства, да даде прекалено голяма тежест на една цифра или да направи погрешно сравнение с друг случай. Затова според тях при важните решения трябва да се преглежда не само съдържанието на предложението, но и процесът, по който е създадено.

Кой трябва да взема решението: лидерът или екипът?

Няма един верен отговор. Victor Vroom и Philip Yetton предлагат в книгата Leadership and Decision-Making (1973) модел, който описва различни степени на участие на екипа: от решение, което лидерът взема сам, през консултация с хората, до решение на групата. Vroom и Arthur Jago обобщават по-късно идеята така: лидерството зависи от ситуацията, а моделите на Vroom, Yetton и Jago описват кога и колко да включвате екипа.

В по-новата версия на модела Vroom различава пет степени на участие и 11 ситуационни фактора. Изборът се отразява на четири неща: качеството на решението, изпълнението му, времето, което отнема, и развитието на екипа. На практика преди всяко важно решение си задайте няколко въпроса:

  • Имам ли сам цялата информация, или тя е у хората в екипа?
  • Колко важно е екипът да приеме решението, за да го изпълни?
  • Споделят ли хората целта, която решението трябва да постигне?
  • Колко време имаме и искаме ли екипът да се учи да решава сам?

Vroom отбелязва и нещо полезно за всеки, който обучава ръководители: самото обяснение на модела рядко променя поведението. Нужни са упражнения, в които мениджърите проверяват собствените си нагласи за споделянето на властта при решенията.

Кои структурирани техники помагат на екипа да решава по-добре?

Как се прави pre-mortem?

Pre-mortem е техника на психолога Gary Klein, описана в Harvard Business Review през 2007 г. Екипът приема, че проектът, който планира, вече се е провалил, и търси правдоподобни причини за провала. Така хората, които имат съмнения, могат да ги кажат, без да изглеждат негативни.

Според описанието на самия Klein упражнението може да отнеме 20–30 минути и работи най-добре на начална среща, след като екипът вече познава плана:

  1. Водещият казва на екипа да си представи, че планът, който току-що е обсъдил, се е оказал провал.
  2. Всеки има две минути да запише сам причините за провала.
  3. Хората се редуват и всеки казва по една причина, различна от вече казаните. Ръководителят започва пръв, за да даде пример за откровеност.
  4. Резултатът е списък с потенциалните пречки пред плана.

Klein съобщава, че в изследване с Beth Veinott и Sterling Wiggins pre-mortem е намалил свръхувереността повече от другите сравнени техники за критичен преглед на план. Изследването е с ограничен обхват: 178 студенти оценяват план за хипотетична ситуация, а не реални проектни екипи.

Какво представляват шестте мислещи шапки на de Bono?

Edward de Bono публикува Six Thinking Hats през 1985 г. Методът е процес на паралелно мислене: групата мисли заедно в една и съща посока, за да увеличи продуктивното сътрудничество и да намали непродуктивното взаимодействие. Всяка шапка е режим на мислене. Ето как ги описва The de Bono Group:

  • Бяла: информацията, която имаме или която ни липсва.
  • Червена: чувства, предчувствия и интуиция.
  • Черна: рискове, трудности и проблеми.
  • Жълта: оптимизъм и ползи.
  • Зелена: креативност, възможности, алтернативи и нови идеи.
  • Синя: управление на самия мисловен процес.

Какво пита чеклистът за качество на решението?

Kahneman, Lovallo и Sibony предлагат чеклист от 12 въпроса, с който ръководителят преглежда препоръката на екипа преди голямо решение. Въпросите проверяват дали екипът е разгледал достатъчно алтернативи, дали е събрал нужната информация и дали числата са добре обосновани. Те насочват вниманието и към собствения интерес на хората, които препоръчват, към свръхувереността и към привързаността към минали решения. Авторите завършват с извода, че ключът към добрата стратегия е дисциплиниран процес на вземане на решения, а не индивидуалният гений.

Кой капан с коя техника да неутрализирате?

Капан Как да го разпознаете Техника
Групово мислене Бързо единодушие, никой не възразява, неудобната информация не стига до групата Pre-mortem; отделни роли за следене на капаните (петте шапки)
Несподелена информация Обсъжда се само това, което всички знаят Всеки записва сам мнението и информацията си преди обсъждането
Свръхувереност Планът изглежда безпроблемен, рисковете не се назовават Pre-mortem
Пристрастия на екипа, който препоръчва Собствен интерес, привързаност към минали решения, слаби числа Чеклистът на Kahneman, Lovallo и Sibony
Смесване на гледни точки Факти, емоции и критика се сблъскват в един и същ момент Шестте мислещи шапки на de Bono
Грешна степен на участие Лидерът решава сам, когато знанието е у екипа, или обратното Въпросите от модела на Vroom и Yetton
Слаба ангажираност с решението Решението е взето, но никой не го изпълнява Включване според модела на Vroom и Yetton; Компас на решението

Какви техники предлага книгата на д-р Ставрос Ставру?

На agify.me ще намерите три техники от книгата, които допълват подходите по-горе.

Компас на решението. Инструментът оценява вече взето решение по четири измерения: цена, качество, ангажираност с решението и очакван ефект, всяко от 1 до 10. Крайната оценка е най-ниската от четирите, защото решението е толкова силно, колкото най-слабото му звено. При колективни решения всеки първо оценява сам, после групата обсъжда най-ниската и най-високата оценка, докато се стигне до обща оценка и до действия за подобрение. Индивидуалната оценка преди обсъждането работи в посоката, която подсказват Stasser и Titus.

Петте шапки за ефективно взимане на решения. Техниката е вдъхновена от стълбицата на умозаключенията на Chris Argyris и от шестте шапки на de Bono, но работи различно. При de Bono шапките са режими на мислене, които групата използва заедно в един и същ момент. Тук всяка от петте шапки е капан, който някой в екипа следи през цялото обсъждане: филтриране, тълкуване, разкрасяване, заключване и оценяване. Който забележи капана от своята шапка, дава знак, капанът се обсъжда, а ако не бъде обезвреден, се записва като риск. Накрая екипът се връща към записаните рискове, преди да приеме решението.

Дилема на мениджъра. Техниката помага на ръководителя да реши дали да изгражда суперекип, или да разчита на суперзвезди, които работят предимно самостоятелно. Тя започва с въпроса каква част от времето си хората прекарват в работно взаимодействие и предлага да претеглите предимствата на двата варианта според ситуацията. Сред рисковете на груповата работа страницата посочва груповото мислене и конформизма.

Ако искате екипът ви да упражни тези техники на реални казуси, вижте обучението по вземане на решения.

Източници

  1. Irving L. Janis. Victims of Groupthink: A Psychological Study of Foreign-Policy Decisions and Fiascoes. Boston: Houghton Mifflin, 1972. https://archive.org/details/victimsofgroupth0000jani
  2. American Psychological Association. Groupthink. APA Dictionary of Psychology, актуализирано на 15.11.2023. https://dictionary.apa.org/groupthink
  3. Ramon J. Aldag. Groupthink – a monument to truthiness? The Psychologist, British Psychological Society, 7 февруари 2022. https://www.bps.org.uk/psychologist/groupthink-monument-truthiness
  4. Garold Stasser, William Titus. Pooling of unshared information in group decision making: Biased information sampling during discussion. Journal of Personality and Social Psychology, 48(6), 1467–1478, 1985. https://doi.org/10.1037/0022-3514.48.6.1467
  5. Daniel Kahneman, Dan Lovallo, Olivier Sibony. Before You Make That Big Decision… Harvard Business Review, 89(6), 50–60, юни 2011. https://hbr.org/2011/06/the-big-idea-before-you-make-that-big-decision
  6. Victor H. Vroom, Philip W. Yetton. Leadership and Decision-Making. Pittsburgh: University of Pittsburgh Press, 1973.
  7. Victor H. Vroom, Arthur G. Jago. The role of the situation in leadership. American Psychologist, 62(1), 17–24, 2007. https://doi.org/10.1037/0003-066X.62.1.17
  8. Victor H. Vroom. Educating managers for decision making and leadership. Management Decision, 41(10), 968–978, 2003. https://doi.org/10.1108/00251740310509490
  9. Gary Klein. Performing a Project Premortem. Harvard Business Review, септември 2007. https://hbr.org/2007/09/performing-a-project-premortem
  10. Gary Klein. The Pre-Mortem Method. Psychology Today, блог Seeing What Others Don't, януари 2021. https://www.psychologytoday.com/ie/blog/seeing-what-others-dont/202101/the-pre-mortem-method
  11. Gary Klein. The Pro-Mortem Method. Psychology Today, блог Seeing What Others Don't, октомври 2015. https://www.psychologytoday.com/ie/blog/seeing-what-others-dont/201510/the-pro-mortem-method
  12. Edward de Bono. Six Thinking Hats. Boston: Little, Brown, 1985.
  13. The de Bono Group. Six Thinking Hats. https://debonogroup.com/services/core-programs/six-thinking-hats/

Разкажете ми за вашия екип

Кратък разговор, без ангажимент: как работи екипът ви днес и какво не се получава. Ще ви кажа честно дали и как мога да помогна.

Изпратете запитване