Формула на заинтересованата страна
Изберете правилната стратегия за управление на заинтересованата страна
Управлението на заинтересованите страни винаги е било изключително актуален въпрос, без значение дали в контекста на управлението на проекти, разработката на продукти, оптимизирането на вътрешни процеси и т.н. Причината за това е, че всяка грешка тук може да има много висока цена или да доведе до пропуснати възможности впоследствие. Неслучайно един от най-честите въпроси, които Agile екипите ми задават, е до каква степен да въвлечем дадена заинтересована страна и доколко да се съобразяваме с нея? Да, колкото повече внимание ѝ обръщаме и я ангажираме със себе си, толкова по-добре. Но пък всички тези грижи изискват време и усилия, правят ни по-бавни и понякога зависими, и.... За наша радост има няколко инструмента, които може да ни помогнат в това начинание – като популярните The Power-Interest Matrix и The Salience Model. Разбира се, верен на себе си, през годините пробвах различни „мутации“ на съществуващите модели и така се роди формулата на заинтересованата страна.
Какви са възможните стратегии за управление на една заинтересована страна?
Установил съм (а и не само аз), че заинтересованите страни могат да се управляват по много начини, които се различават съществено както по отношение на усилията и времето, които изискват, така и по ефекта, който постигат. Ето какви стратегии (подредени в низходящ ред от гледна точка на необходимите усилия) бихте могли да използвате като част от формулата на заинтересованата страна:
1. Без ангажиране
Това е стратегия, при която пренебрегваме изцяло заинтересованата страна и съответно не отделяме и минута време, за да я управляваме. Все едно не съществува.
2. Следене
Тук стратегията ни е да следим периодично какво става със заинтересованата страна, без да влизаме в какъвто и да е обмен на информация и взаимодействие. Идеята е да изчакаме, за да видим как ще се развият нещата – дали ще има нужда в някакъв момент да сменим стратегията с по-ангажираща.
3. Информиране
В тази стратегия влизаме в комуникация със заинтересованата страна, но инициирана от нас и еднопосочна – от нас към заинтересованата страна. Целта ни е просто да я държим в течение на нещата, без да изискваме от нея някакви конкретни действия.
4. Консултиране
Тук вече имаме двупосочна комуникация, в която ние основно задаваме въпроси, а заинтересованата страна отговаря. Задачата ни е да разберем повече за очакванията на заинтересованата страна (по отношение на нужди, проблеми и т.н.), както и да проверим доколко това, което правим, отговаря на тези очаквания.
5. Сътрудничество
Това е стратегия, при която заинтересованата страна участва активно в намирането, а впоследствие и в реализирането на удовлетворяващо решение (с оглед на това, че заинтересованата страна може да има цели, различни от нашите).
6. Един екип
Сътрудничеството преминава в един екип тогава, когато със заинтересованата страна преследваме една и съща цел и работим наравно за нейното постигане.
0*. Мотивиране
Това е метастратегия – не е стратегия сама по себе си, а по-скоро съвкупност от действия, които са необходими, за да се реализират стратегиите консултиране, сътрудничество и един екип. Задачата ни е да събудим и да привлечем интереса на заинтересованата страна, така че тя да е готова също да се ангажира с нас.
Кои характеристики на заинтересованите страни са важни при избора на стратегия?
Формулата на заинтересованата страна отчита общо 4 такива характеристики:
- Заплаха. Вероятността заинтересованата страна да окаже силен негативен ефект върху постигането на нашите цели.
- Възможност. Вероятността заинтересованата страна да окаже силен положителен ефект върху постигането на нашите цели.
- Залог. Наличието на залог (положителен или отрицателен) у заинтересованата страна в контекста на изпълнението (или неизпълнението) на нашите цели.
- Мотивация. Желанието на заинтересованата страна да си взаимодейства с нас.
Какво представлява формулата на заинтересованата страна?
Тази техника поставя най-голяма тежест върху заплахата, средна тежест – върху възможността и най-малка тежест – върху залога. Мотивацията е мултиплициращ фактор. Това означава, че дори и да имате висока оценка на първите три характеристики на заинтересованата страна, ако ѝ липсва мотивация, ще трябва първо да се погрижите да повишите мотивацията и чак тогава да преминете към стратегии като консултация, сътрудничество и един екип. Самата формула изглежда така:
Ангажираност = (6 x заплаха + 3 x възможност + залог) x мотивация
За да изчислите ангажираността, е нужно да оцените всяка от характеристиките на заинтересованата страна, като дадете оценка от 0 (най-ниска) до 10 (най-висока) за всяка характеристика. Така за ангажираността получавате число от 0 до 1000. Колкото по-голямо е това число, толкова повече усилия следва да положите за управлението на заинтересованата страна. Таблицата по-долу показва интервалите, които аз най-често използвам, когато определям коя конкретна стратегия да приложа.
| Оценка на ангажираността | Стратегия за управление | Цвят |
|---|---|---|
| Ангажираност < 100 | Без ангажиране | зелен |
| 100 < Ангажираност < 200 | Следене | зелен |
| 200 < Ангажираност < 300 | Информиране | жълт |
| 300 < Ангажираност < 400 | Консултиране | жълт |
| 400 < Ангажираност < 500 | Колаборация | червен |
| 500 < Ангажираност | Един екип | червен |
Цветът в таблицата определя големината на инвестицията, която трябва да направите, за да управлявате дадена заинтересована страна. Колкото повече заинтересовани страни попаднат в червената зона, толкова повече време и усилия ще е необходимо да вложите.
Обгрижвате правилните заинтересовани страни и въпреки това не успявате да генерирате достатъчно стойност? Проверете дали продуктът ви не страда от затлъстяване с матрицата за соматипове.
Източници
- Mendelow, A. (1981). Environmental scanning: The impact of the stakeholder concept. Cambridge, ICIS Proceedings.
- Mitchell, R.; Agle, B.; Wood, D. (1997). Toward a Theory of Stakeholder Identification and Salience: Defining the principle of who and what really counts. Academy of Management Review, 22(4), 853–886.
От книгата „Никога не спирайте да експериментирате“ (2022), стр. 126–131. Текстът е от книгата, без илюстрациите. Свалете цялата книга безплатно (PDF)