Към съдържанието
Запитване

Формула на заинтересованата страна

Изберете правилната стратегия за управление на заинтересованата страна

Управлението на заинтересованите страни винаги е било изключително актуален въпрос, без значение дали в контекста на управлението на проекти, разработката на продукти, оптимизирането на вътрешни процеси и т.н. Причината за това е, че всяка грешка тук може да има много висока цена или да доведе до пропуснати възможности впоследствие. Неслучайно един от най-честите въпроси, които Agile екипите ми задават, е до каква степен да въвлечем дадена заинтересована страна и доколко да се съобразяваме с нея? Да, колкото повече внимание ѝ обръщаме и я ангажираме със себе си, толкова по-добре. Но пък всички тези грижи изискват време и усилия, правят ни по-бавни и понякога зависими, и.... За наша радост има няколко инструмента, които може да ни помогнат в това начинание – като популярните The Power-Interest Matrix и The Salience Model. Разбира се, верен на себе си, през годините пробвах различни „мутации“ на съществуващите модели и така се роди формулата на заинтересованата страна.

Какви са възможните стратегии за управление на една заинтересована страна?

Установил съм (а и не само аз), че заинтересованите страни могат да се управляват по много начини, които се различават съществено както по отношение на усилията и времето, които изискват, така и по ефекта, който постигат. Ето какви стратегии (подредени в низходящ ред от гледна точка на необходимите усилия) бихте могли да използвате като част от формулата на заинтересованата страна:

1. Без ангажиране

Това е стратегия, при която пренебрегваме изцяло заинтересованата страна и съответно не отделяме и минута време, за да я управляваме. Все едно не съществува.

2. Следене

Тук стратегията ни е да следим периодично какво става със заинтересованата страна, без да влизаме в какъвто и да е обмен на информация и взаимодействие. Идеята е да изчакаме, за да видим как ще се развият нещата – дали ще има нужда в някакъв момент да сменим стратегията с по-ангажираща.

3. Информиране

В тази стратегия влизаме в комуникация със заинтересованата страна, но инициирана от нас и еднопосочна – от нас към заинтересованата страна. Целта ни е просто да я държим в течение на нещата, без да изискваме от нея някакви конкретни действия.

4. Консултиране

Тук вече имаме двупосочна комуникация, в която ние основно задаваме въпроси, а заинтересованата страна отговаря. Задачата ни е да разберем повече за очакванията на заинтересованата страна (по отношение на нужди, проблеми и т.н.), както и да проверим доколко това, което правим, отговаря на тези очаквания.

5. Сътрудничество

Това е стратегия, при която заинтересованата страна участва активно в намирането, а впоследствие и в реализирането на удовлетворяващо решение (с оглед на това, че заинтересованата страна може да има цели, различни от нашите).

6. Един екип

Сътрудничеството преминава в един екип тогава, когато със заинтересованата страна преследваме една и съща цел и работим наравно за нейното постигане.

0*. Мотивиране

Това е метастратегия – не е стратегия сама по себе си, а по-скоро съвкупност от действия, които са необходими, за да се реализират стратегиите консултиране, сътрудничество и един екип. Задачата ни е да събудим и да привлечем интереса на заинтересованата страна, така че тя да е готова също да се ангажира с нас.

Кои характеристики на заинтересованите страни са важни при избора на стратегия?

Формулата на заинтересованата страна отчита общо 4 такива характеристики:

  1. Заплаха. Вероятността заинтересованата страна да окаже силен негативен ефект върху постигането на нашите цели.
  2. Възможност. Вероятността заинтересованата страна да окаже силен положителен ефект върху постигането на нашите цели.
  3. Залог. Наличието на залог (положителен или отрицателен) у заинтересованата страна в контекста на изпълнението (или неизпълнението) на нашите цели.
  4. Мотивация. Желанието на заинтересованата страна да си взаимодейства с нас.

Какво представлява формулата на заинтересованата страна?

Тази техника поставя най-голяма тежест върху заплахата, средна тежест – върху възможността и най-малка тежест – върху залога. Мотивацията е мултиплициращ фактор. Това означава, че дори и да имате висока оценка на първите три характеристики на заинтересованата страна, ако ѝ липсва мотивация, ще трябва първо да се погрижите да повишите мотивацията и чак тогава да преминете към стратегии като консултация, сътрудничество и един екип. Самата формула изглежда така:

Ангажираност = (6 x заплаха + 3 x възможност + залог) x мотивация

За да изчислите ангажираността, е нужно да оцените всяка от характеристиките на заинтересованата страна, като дадете оценка от 0 (най-ниска) до 10 (най-висока) за всяка характеристика. Така за ангажираността получавате число от 0 до 1000. Колкото по-голямо е това число, толкова повече усилия следва да положите за управлението на заинтересованата страна. Таблицата по-долу показва интервалите, които аз най-често използвам, когато определям коя конкретна стратегия да приложа.

Оценка на ангажираността Стратегия за управление Цвят
Ангажираност < 100 Без ангажиране зелен
100 < Ангажираност < 200 Следене зелен
200 < Ангажираност < 300 Информиране жълт
300 < Ангажираност < 400 Консултиране жълт
400 < Ангажираност < 500 Колаборация червен
500 < Ангажираност Един екип червен

Цветът в таблицата определя големината на инвестицията, която трябва да направите, за да управлявате дадена заинтересована страна. Колкото повече заинтересовани страни попаднат в червената зона, толкова повече време и усилия ще е необходимо да вложите.

Обгрижвате правилните заинтересовани страни и въпреки това не успявате да генерирате достатъчно стойност? Проверете дали продуктът ви не страда от затлъстяване с матрицата за соматипове.

Източници

  1. Mendelow, A. (1981). Environmental scanning: The impact of the stakeholder concept. Cambridge, ICIS Proceedings.
  2. Mitchell, R.; Agle, B.; Wood, D. (1997). Toward a Theory of Stakeholder Identification and Salience: Defining the principle of who and what really counts. Academy of Management Review, 22(4), 853–886.

От книгата „Никога не спирайте да експериментирате“ (2022), стр. 126–131. Текстът е от книгата, без илюстрациите. Свалете цялата книга безплатно (PDF)

Във фирмено обучение

Работим с тази и с други техники в обучение по управление на проекти.

Обучение по управление на проекти

Разкажете ми за вашия екип

Кратък разговор, без ангажимент: как работи екипът ви днес и какво не се получава. Ще ви кажа честно дали и как мога да помогна.

Изпратете запитване