Към съдържанието
Запитване

Матрица на продуктовите соматипове

Вижте защо е крайно време продуктът ви да мине на диета и упражнения

Основната цел в Agile е да максимизираме добавената стойност на продукта, който създаваме. Един от начините да го постигнем е, като оптимизираме разходите си за разработка и поддържка, както и оперативните си разходи. Най-често Agile екипите правят това, фокусирайки се върху техническото качество на продукта. Но има и още един важен аспект, който, ако бъде неглижиран, може да окаже не по-малък негативен ефект върху способността ни да генерираме стойност. Това е наличието на излишни функционалности, които са се натрупали с времето. За съжаление, моята практика показва, че рядко Agile екипите обръщат достатъчно внимание на това и в резултат продуктите им затлъстяват от ненужни функционалности и започват да страдат. Създадох матрицата на продуктовите соматипове като инструмент за диагностициране на продукта по отношение на излишни мазнини, както и като средство за разчистване на тези мазнини чрез диета и упражнения.

Стойност vs. разходи за поддръжка

Матрицата на продуктовите соматипове ви помага да видите структурата на функционалностите на продукта спрямо:

Стойността, която те носят – по вертикалата

Тук вариантите са:

  • Никаква стойност – това са функционалности, които са безсмислени за (или дори пречат) на крайните потребители (Indifferent и Reverse в модела на Кано или Neutrals в модела на Кадот и Тюржон).
  • Задължителна стойност – функционалности, които крайните потребители приемат за даденост и ги очакват (Must-be и One-dimensional в модела на Кано, Dissatisfiers в модела на Кадот и Тюржон и Givens в модела на Хил, Роуч и Алън).
  • Допълнителна стойност – функционалности, които изненадват и очароват крайните потребители (Attractive в модела на Кано, Satisfiers в модела на Кадот и Тюржон и Satisfaction Drivers в модела на Хил, Роуч и Алън).

Разходите за поддръжка, която изискват – по хоризонталата

Тя може да се измери чрез цена на промяната, времето за поддръжка, оперативните разходи, времето за обслужване на клиентски оплаквания и т.н.

Стойност за клиента / Разход за поддръжка Висок разход Среден разход Малък разход
Допълнителна стойност M3 M2 M1
Задължителна стойност B3 B2 B1
Никаква стойност F3 F2 F1
  • Буквите са свързани с типа стойност, която носят функционалностите: F – Fat, B – Bone, M – Muscle.

Матрицата за соматипове е създадена по аналог на състава на телесната маса при хората: приема се, че мазнините са нездравословни, а мускулите и костите – здравословни. Всеки човек има определен телесен тип, който може да бъде ендоморф, ектоморф или мезоморф.

  • Числата определят размера на разхода за поддръжка, която функционалностите изискват.
  • Цветовете дават допълнителна информация за нивата на стойност и разход.
  • Буквата, цифрата и цветът заедно определят типа на функционалността. Например функционалността F3:
    • носи минимална или никаква полза – затова е в такъв цвят;
    • изисква големи разходи за поддръжка – затова цветът ѝ в матрицата е толкова ярък и числото е най-голямото възможно.

Определете соматипа на вашия продукт

Като разпределите функционалностите на продукта върху матрицата за соматипове, лесно ще определите неговата степен на затлъстяване. По-долу е описан процесът, по който може да определите какъв е соматипът на вашия продукт:

Стъпка 1: Идентифицирайте функционалностите на вашия продукт

Това е най-трудната част – да направим списък с всички функционалности на нашия продукт. Ако тази задача е невъзможна за целия продукт, може да пробвате с отделна част от него, за която смятате, че може би е „най-затлъстяла“.

Стъпка 2: Оценете функционалностите от списъка по двете измерения: за стойност и разход за поддръжка

Тук задачата е да позиционирате всяка функционалност от списъка в стъпка 1 в матрицата за соматипове.

Стъпка 3: Определете броя на функционалностите, които попадат във всеки от квадрантите на матрицата за соматипове

Стъпка 4: Умножете числото във всеки квадрант по числото, отразяващо разхода за поддръжка

Обърках ви, нали? Идеята е, ако например имате 10 функционалности в квадрант B3, да умножите 10 по 3 (защото 3 отразява разхода за поддръжка в B3).

Стъпка 5: Сумирайте всеки от редовете и получените числа разделете на общата сума от числата в цялата матрица за соматипове

Така ще получите структурата на вашия продукт.

Ето пример за всички тези изчисления за продукт с 19 функционалности:

Разпределете броя на функционалностите в отделните квадранти.

Висок разход Среден разход Малък разход
Допълнителна стойност (M) 2 1 1
Задължителна стойност (B) 3 4 2
Никаква стойност (F) 2 3 1

Умножете броя по числото, отразяващо разхода за поддръжка в съответния квадрант.

Висок разход Среден разход Малък разход
Допълнителна стойност (M) 3 x 2 = 6 2 x 1 = 2 1 x 1 = 1
Задължителна стойност (B) 3 x 3 = 9 2 x 4 = 8 1 x 2 = 2
Никаква стойност (F) 3 x 2 = 6 2 x 3 = 6 1 x 1 = 1

Сумирайте числата от всеки ред. Разделете всеки ред на общата сума и ще имате структурата.

Сума на реда Структура
Допълнителна стойност (M) 6 + 2 + 1 = 9 9 / 41 = 22%
Задължителна стойност (B) 9 + 8 + 2 = 19 19 / 41 = 46%
Никаква стойност (F) 6 + 6 + 1 = 13 13 / 41 = 32%

Обща сума: 41

Стъпка 6: Определете соматипа на своя продукт

В зависимост от конкретната композиция на мазнините, мускулите и костите вашият продукт попада в един от следните соматипове:

  • Ендоморф (Fatware) – мазнините са повече от 20%. Продуктът има твърде много функционалности, които не носят стойност и от своя страна повишават разходите за поддръжка. Такъв тип продукти са много тежки и изискват доста време и усилия, за да се развиват.
  • Мезоморф (Muscleware) – мазнините са по-малко от 20%, а мускулите са повече от 30%. Ето такъв продукт ви пожелавам от сърце!
  • Ектоморф (Boneware) – във всички останали случаи. Такъв продукт има основно кости, което е добре, защото най-вероятно не разочарова крайните потребители. Но пък е много оскъден откъм привлекателни функционалности, което предполага, че може да срещне трудности при очароването на същите тези потребители.

По-долу може да видите три примерни композиции на продукти и техните соматипове:

Ендоморф (Fatware)

Висок разход Среден разход Малък разход
Допълнителна стойност (M) – <20% <30%
Задължителна стойност (B) – – –
Никаква стойност (F) >50% >40% >30%

Ектоморф (Boneware)

Висок разход Среден разход Малък разход
Допълнителна стойност (M) – <20% <30%
Задължителна стойност (B) >70% >60% >50%
Никаква стойност (F) – – –

Мезоморф (Muscleware)

Висок разход Среден разход Малък разход
Допълнителна стойност (M) >50% >40% >30%
Задължителна стойност (B) >30% >40% >50%
Никаква стойност (F) – – –

Диета или упражнения?

В зависимост от соматипа и конкретната структура на вашия продукт може да решите да го поставите на диета. Това означава много внимателно да преценявате дали да добавяте нови функционалности и какви да бъдат те. Например нека предположим, че продуктът ви е ендоморф. Задачата е да му помогнете да свали някой и друг килограм излишни функционалности, преди да добавяте нови. Ако пък е мезоморф, може би е време да добавите по-привлекателни функционалности.

Всички знаем, че отлична форма не се постига само с диета. Затова е добре да включите и някои упражнения, за да стопите излишните мазнини. Разгледайте таблицата по-долу, за да разберете какви действия може да предприемете спрямо характеристиките стойност/разход на всяка функционалност.

Стойност за клиента / Разход за поддръжка Висок разход Среден разход Малък разход
Допълнителна стойност Оптимизирай (с приоритет) Оптимизирай (или инвестирай) Оптимизирай (или остави, както е)
Задължителна стойност Оптимизирай (с приоритет) Оптимизирай (или остави, както е) Остави, както е (или инвестирай)
Никаква стойност Премахни (с приоритет) Премахни (когато можеш) Остави, както е (или премахни)

Правилото 20

Чували ли сте за парадокса на избора на Бари Шварц? Той се състои в това, че когато имаме много възможности за избор, това не ни прави щастливи и удовлетворени (както бихме предположили), а напротив, създава у нас високо ниво на напрежение, дискомфорт и ни демотивира.

Може би най-популярният експеримент, който потвърждава това, е проведен от Айенгар и Лепер и става известен като експеримента с мармаладите. В магазин за хранителни стоки обособяват две секции за дегустация: едната предлага на участниците ограничен брой вкусове на мармалад (само 6), а другата – много по-голям избор (цели 24 вкуса). Това, което Айенгар и Лепер установяват, е шокиращо. Въпреки че разнообразието от вкусове първоначално предизвиква интерес у участниците, процентът на тези, които впоследствие купуват буркани с мармалад, е много по-нисък, отколкото в секцията с ограничен избор – 3% срещу 30%! Интересно, нали?

Ако приемем, че функционалностите на нашия продукт са възможностите, достъпни за нашите крайни потребители, дали не можем да кажем, че и тук е в сила парадоксът на избора. И дали не трябва да следваме принципа „по-малкото е повече“?

Правилото 20 стъпва върху принципа „по-малкото е повече“ и гласи:

Всяка година премахваме минимум 20% от функционалностите в продукта си.

Аз прилагам този принцип успешно не само при управлението на продукти в професионалния си живот, но и в личния – например колко ризи имам в гардероба си. И мога да кажа, че съм един „щастлив малкоимащ“.

Когато прилагаме правилото 20 за своя продукт, матрицата за соматипове може да бъде безценна, защото ще ни покаже много бързо и лесно кои точно 20% трябва да премахнем.

Продуктът ви е в чудесна форма, но как да оправите тази предвидимост, за която бизнесът постоянно мрънка? Може би е крайно време да опитате техниката за прогнозиране „змей“.

Източници

  1. Kano, N.; Seraku, N.; Takahashi, F.; Tsuji, S. (1984). Attractive quality and must-be quality. Journal of the Japanese Society for Quality Control, 14(2), 147–156.
  2. Cadotte, E.; Turgeon, N. (1988). Dissatisfiers and satisfiers: Suggestions from consumer complaints and compliments. Journal of Consumer Satisfaction, Dissatisfaction and Complaining Behavior, 1, 74–79.
  3. Hill, N.; Roche, G.; Allen, R. (2007). Customer satisfaction: The customer experience through the customer's eyes. London: Cogent Publishing.
  4. Schwartz, B. (2004). The Paradox of Choice – Why More Is Less. New York: Harper Perennial.
  5. Iyengar, S.; Lepper, M. (2000). When choice is demotivating: Can one desire too much of a good thing? Journal of Personality and Social Psychology, 79(6), 995–1006.

От книгата „Никога не спирайте да експериментирате“ (2022), стр. 132–140. Текстът е от книгата, без илюстрациите. Свалете цялата книга безплатно (PDF)

Във фирмено обучение

Работим с тази и с други техники в обучение по Scrum.

Обучение по Scrum

Разкажете ми за вашия екип

Кратък разговор, без ангажимент: как работи екипът ви днес и какво не се получава. Ще ви кажа честно дали и как мога да помогна.

Изпратете запитване