Матрица на продуктовите соматипове
Вижте защо е крайно време продуктът ви да мине на диета и упражнения
Основната цел в Agile е да максимизираме добавената стойност на продукта, който създаваме. Един от начините да го постигнем е, като оптимизираме разходите си за разработка и поддържка, както и оперативните си разходи. Най-често Agile екипите правят това, фокусирайки се върху техническото качество на продукта. Но има и още един важен аспект, който, ако бъде неглижиран, може да окаже не по-малък негативен ефект върху способността ни да генерираме стойност. Това е наличието на излишни функционалности, които са се натрупали с времето. За съжаление, моята практика показва, че рядко Agile екипите обръщат достатъчно внимание на това и в резултат продуктите им затлъстяват от ненужни функционалности и започват да страдат. Създадох матрицата на продуктовите соматипове като инструмент за диагностициране на продукта по отношение на излишни мазнини, както и като средство за разчистване на тези мазнини чрез диета и упражнения.
Стойност vs. разходи за поддръжка
Матрицата на продуктовите соматипове ви помага да видите структурата на функционалностите на продукта спрямо:
Стойността, която те носят – по вертикалата
Тук вариантите са:
- Никаква стойност – това са функционалности, които са безсмислени за (или дори пречат) на крайните потребители (Indifferent и Reverse в модела на Кано или Neutrals в модела на Кадот и Тюржон).
- Задължителна стойност – функционалности, които крайните потребители приемат за даденост и ги очакват (Must-be и One-dimensional в модела на Кано, Dissatisfiers в модела на Кадот и Тюржон и Givens в модела на Хил, Роуч и Алън).
- Допълнителна стойност – функционалности, които изненадват и очароват крайните потребители (Attractive в модела на Кано, Satisfiers в модела на Кадот и Тюржон и Satisfaction Drivers в модела на Хил, Роуч и Алън).
Разходите за поддръжка, която изискват – по хоризонталата
Тя може да се измери чрез цена на промяната, времето за поддръжка, оперативните разходи, времето за обслужване на клиентски оплаквания и т.н.
| Стойност за клиента / Разход за поддръжка | Висок разход | Среден разход | Малък разход |
|---|---|---|---|
| Допълнителна стойност | M3 | M2 | M1 |
| Задължителна стойност | B3 | B2 | B1 |
| Никаква стойност | F3 | F2 | F1 |
- Буквите са свързани с типа стойност, която носят функционалностите: F – Fat, B – Bone, M – Muscle.
Матрицата за соматипове е създадена по аналог на състава на телесната маса при хората: приема се, че мазнините са нездравословни, а мускулите и костите – здравословни. Всеки човек има определен телесен тип, който може да бъде ендоморф, ектоморф или мезоморф.
- Числата определят размера на разхода за поддръжка, която функционалностите изискват.
- Цветовете дават допълнителна информация за нивата на стойност и разход.
- Буквата, цифрата и цветът заедно определят типа на функционалността. Например функционалността F3:
- носи минимална или никаква полза – затова е в такъв цвят;
- изисква големи разходи за поддръжка – затова цветът ѝ в матрицата е толкова ярък и числото е най-голямото възможно.
Определете соматипа на вашия продукт
Като разпределите функционалностите на продукта върху матрицата за соматипове, лесно ще определите неговата степен на затлъстяване. По-долу е описан процесът, по който може да определите какъв е соматипът на вашия продукт:
Стъпка 1: Идентифицирайте функционалностите на вашия продукт
Това е най-трудната част – да направим списък с всички функционалности на нашия продукт. Ако тази задача е невъзможна за целия продукт, може да пробвате с отделна част от него, за която смятате, че може би е „най-затлъстяла“.
Стъпка 2: Оценете функционалностите от списъка по двете измерения: за стойност и разход за поддръжка
Тук задачата е да позиционирате всяка функционалност от списъка в стъпка 1 в матрицата за соматипове.
Стъпка 3: Определете броя на функционалностите, които попадат във всеки от квадрантите на матрицата за соматипове
Стъпка 4: Умножете числото във всеки квадрант по числото, отразяващо разхода за поддръжка
Обърках ви, нали? Идеята е, ако например имате 10 функционалности в квадрант B3, да умножите 10 по 3 (защото 3 отразява разхода за поддръжка в B3).
Стъпка 5: Сумирайте всеки от редовете и получените числа разделете на общата сума от числата в цялата матрица за соматипове
Така ще получите структурата на вашия продукт.
Ето пример за всички тези изчисления за продукт с 19 функционалности:
Разпределете броя на функционалностите в отделните квадранти.
| Висок разход | Среден разход | Малък разход | |
|---|---|---|---|
| Допълнителна стойност (M) | 2 | 1 | 1 |
| Задължителна стойност (B) | 3 | 4 | 2 |
| Никаква стойност (F) | 2 | 3 | 1 |
Умножете броя по числото, отразяващо разхода за поддръжка в съответния квадрант.
| Висок разход | Среден разход | Малък разход | |
|---|---|---|---|
| Допълнителна стойност (M) | 3 x 2 = 6 | 2 x 1 = 2 | 1 x 1 = 1 |
| Задължителна стойност (B) | 3 x 3 = 9 | 2 x 4 = 8 | 1 x 2 = 2 |
| Никаква стойност (F) | 3 x 2 = 6 | 2 x 3 = 6 | 1 x 1 = 1 |
Сумирайте числата от всеки ред. Разделете всеки ред на общата сума и ще имате структурата.
| Сума на реда | Структура | |
|---|---|---|
| Допълнителна стойност (M) | 6 + 2 + 1 = 9 | 9 / 41 = 22% |
| Задължителна стойност (B) | 9 + 8 + 2 = 19 | 19 / 41 = 46% |
| Никаква стойност (F) | 6 + 6 + 1 = 13 | 13 / 41 = 32% |
Обща сума: 41
Стъпка 6: Определете соматипа на своя продукт
В зависимост от конкретната композиция на мазнините, мускулите и костите вашият продукт попада в един от следните соматипове:
- Ендоморф (Fatware) – мазнините са повече от 20%. Продуктът има твърде много функционалности, които не носят стойност и от своя страна повишават разходите за поддръжка. Такъв тип продукти са много тежки и изискват доста време и усилия, за да се развиват.
- Мезоморф (Muscleware) – мазнините са по-малко от 20%, а мускулите са повече от 30%. Ето такъв продукт ви пожелавам от сърце!
- Ектоморф (Boneware) – във всички останали случаи. Такъв продукт има основно кости, което е добре, защото най-вероятно не разочарова крайните потребители. Но пък е много оскъден откъм привлекателни функционалности, което предполага, че може да срещне трудности при очароването на същите тези потребители.
По-долу може да видите три примерни композиции на продукти и техните соматипове:
Ендоморф (Fatware)
| Висок разход | Среден разход | Малък разход | |
|---|---|---|---|
| Допълнителна стойност (M) | – | <20% | <30% |
| Задължителна стойност (B) | – | – | – |
| Никаква стойност (F) | >50% | >40% | >30% |
Ектоморф (Boneware)
| Висок разход | Среден разход | Малък разход | |
|---|---|---|---|
| Допълнителна стойност (M) | – | <20% | <30% |
| Задължителна стойност (B) | >70% | >60% | >50% |
| Никаква стойност (F) | – | – | – |
Мезоморф (Muscleware)
| Висок разход | Среден разход | Малък разход | |
|---|---|---|---|
| Допълнителна стойност (M) | >50% | >40% | >30% |
| Задължителна стойност (B) | >30% | >40% | >50% |
| Никаква стойност (F) | – | – | – |
Диета или упражнения?
В зависимост от соматипа и конкретната структура на вашия продукт може да решите да го поставите на диета. Това означава много внимателно да преценявате дали да добавяте нови функционалности и какви да бъдат те. Например нека предположим, че продуктът ви е ендоморф. Задачата е да му помогнете да свали някой и друг килограм излишни функционалности, преди да добавяте нови. Ако пък е мезоморф, може би е време да добавите по-привлекателни функционалности.
Всички знаем, че отлична форма не се постига само с диета. Затова е добре да включите и някои упражнения, за да стопите излишните мазнини. Разгледайте таблицата по-долу, за да разберете какви действия може да предприемете спрямо характеристиките стойност/разход на всяка функционалност.
| Стойност за клиента / Разход за поддръжка | Висок разход | Среден разход | Малък разход |
|---|---|---|---|
| Допълнителна стойност | Оптимизирай (с приоритет) | Оптимизирай (или инвестирай) | Оптимизирай (или остави, както е) |
| Задължителна стойност | Оптимизирай (с приоритет) | Оптимизирай (или остави, както е) | Остави, както е (или инвестирай) |
| Никаква стойност | Премахни (с приоритет) | Премахни (когато можеш) | Остави, както е (или премахни) |
Правилото 20
Чували ли сте за парадокса на избора на Бари Шварц? Той се състои в това, че когато имаме много възможности за избор, това не ни прави щастливи и удовлетворени (както бихме предположили), а напротив, създава у нас високо ниво на напрежение, дискомфорт и ни демотивира.
Може би най-популярният експеримент, който потвърждава това, е проведен от Айенгар и Лепер и става известен като експеримента с мармаладите. В магазин за хранителни стоки обособяват две секции за дегустация: едната предлага на участниците ограничен брой вкусове на мармалад (само 6), а другата – много по-голям избор (цели 24 вкуса). Това, което Айенгар и Лепер установяват, е шокиращо. Въпреки че разнообразието от вкусове първоначално предизвиква интерес у участниците, процентът на тези, които впоследствие купуват буркани с мармалад, е много по-нисък, отколкото в секцията с ограничен избор – 3% срещу 30%! Интересно, нали?
Ако приемем, че функционалностите на нашия продукт са възможностите, достъпни за нашите крайни потребители, дали не можем да кажем, че и тук е в сила парадоксът на избора. И дали не трябва да следваме принципа „по-малкото е повече“?
Правилото 20 стъпва върху принципа „по-малкото е повече“ и гласи:
Всяка година премахваме минимум 20% от функционалностите в продукта си.
Аз прилагам този принцип успешно не само при управлението на продукти в професионалния си живот, но и в личния – например колко ризи имам в гардероба си. И мога да кажа, че съм един „щастлив малкоимащ“.
Когато прилагаме правилото 20 за своя продукт, матрицата за соматипове може да бъде безценна, защото ще ни покаже много бързо и лесно кои точно 20% трябва да премахнем.
Продуктът ви е в чудесна форма, но как да оправите тази предвидимост, за която бизнесът постоянно мрънка? Може би е крайно време да опитате техниката за прогнозиране „змей“.
Източници
- Kano, N.; Seraku, N.; Takahashi, F.; Tsuji, S. (1984). Attractive quality and must-be quality. Journal of the Japanese Society for Quality Control, 14(2), 147–156.
- Cadotte, E.; Turgeon, N. (1988). Dissatisfiers and satisfiers: Suggestions from consumer complaints and compliments. Journal of Consumer Satisfaction, Dissatisfaction and Complaining Behavior, 1, 74–79.
- Hill, N.; Roche, G.; Allen, R. (2007). Customer satisfaction: The customer experience through the customer's eyes. London: Cogent Publishing.
- Schwartz, B. (2004). The Paradox of Choice – Why More Is Less. New York: Harper Perennial.
- Iyengar, S.; Lepper, M. (2000). When choice is demotivating: Can one desire too much of a good thing? Journal of Personality and Social Psychology, 79(6), 995–1006.
От книгата „Никога не спирайте да експериментирате“ (2022), стр. 132–140. Текстът е от книгата, без илюстрациите. Свалете цялата книга безплатно (PDF)