Коефициентът NSE
Разберете колко често трябва да пробвате нови неща и да експериментирате
Ще ви издам своя лична тайна – един алгоритъм, който съм следвал през годините като Agile консултант и с който успях да създам толкова много и най-различни авторски техники. В основата стои принципът Never Stop Experimenting, откъдето произлиза и името на коефициента NSE. Но експериментирането не трябва да е самоцел и е нужно да бъде добре дозирано. Както знаем, разликата между лекарството и отровата е в дозата. Ето защо тази техника дава отговор на въпроса дали и колко често да експериментираме в ситуацията, в която се намираме.
Експеримент?
Аз имам една много проста дефиниция за експеримент. Това е всеки път, когато предприемаме промяна в нашите действия, без да сме сигурни в крайния резултат. В зависимост от това в каква степен очакваният резултат е предвидим, имаме три типа експерименти:
Бял експеримент (над 80%)
Тук вероятността да получим очаквания резултат от експеримента е над 80%. Обикновено това са промени, които са добре проучени и за които често имаме достатъчно емпирични доказателства, че ще сработят в нашия случай. А когато вероятността стане равна на 100%, експериментът престава да бъде експеримент и се превръща в решение.
Сив експеримент (50–80%)
При него вероятността вече е между 50 и 80%. В тази ситуация се намираме най-често когато все пак имаме някакви емпирични изследвания, подкрепящи успеха от експеримента, но нашият случай е малко по-особен. В някои ситуации е възможно с допълнителни проучвания или малки „подексперименти“ да трансформираме сивите експерименти в бели.
Черен експеримент (под 50%)
Тук вероятността е под 50% и колкото по-близък е процентът до 0, толкова повече експериментът прилича на скок в тъмното. Често тези експерименти не стъпват върху емпирични изследвания, а по-скоро се осланят на вътрешен усет, желание за нещо ново и различно, а понякога дори са просто неволни, „случайни“ грешки (за които историята ни показва, че също могат да доведат до съществен пробив).
Коефициентът NSE?
Коефициентът NSE отговаря на въпроса:
След колко повторения на дадено действие да направя промяна, т.е. експеримент?
По подразбиране коефициентът NSE винаги е равен на 1:10, т.е. на всеки 10 повторения правим 1 експеримент.
Има няколко фактора, които могат да променят това съотношение. Под формата на въпроси те звучат така:
| Въпрос | Как се променя коефициентът NSE |
|---|---|
| Трудно ли ви е да си обясните това, което се случва? | Ако отговорът е да, добавяте 1 към лявата част от коефициента NSE. Така 1:10, което е коефициентът по подразбиране, става 2:10. |
| Случва ли се едни и същи ваши действия да водят до различни резултати? | Отново, ако отговорът е да, добавяте 1 към лявата част от коефициента NSE. |
| Чувствате ли неудовлетворение от това, което се случва? | Отново, ако отговорът е да, добавяте 1 към лявата част от коефициента NSE. |
| Изпитвате ли необходимост да пробвате и преживявате нещо ново? | Отново, ако отговорът е да, добавяте 1 към лявата част от коефициента NSE. |
| Изпитвате ли необходимост да се учите и развивате? | Отново, ако отговорът е да, добавяте 1 към лявата част от коефициента NSE. |
| От 0 (най-нисък) до 5 (най-висок), какъв е залогът, ако не предприемете промяна и нещата продължат да се случват по същия начин? | Отговора, който сте дали, добавяте към лявата част на коефициента NSE. Например ако моментният ви NSE е 3:10, а на този въпрос сте отговорили с 3, новият NSE става 6:10. |
| От 0 (най-нисък) до 5 (най-висок), какъв е залогът при грешка, т.е. при реализирането на най-лошия сценарий за една промяна? | Отговора, който сте дали, изваждате от лявата част на коефициента NSE. Например ако моментният ви NSE е 6:10, а на този въпрос сте отговорили с 4, новият NSE става 2:10. |
След като минете през тези въпроси, ще получите вашия коефициент NSE. Колкото по-голяма е лявата част, толкова повече ще експериментирате. А ако лявата част е отрицателно число, то пак експериментирате (със стойността по подразбиране от 1:10), но само с бели експерименти.
Бял, сив или черен експеримент?
Сега, когато вече знаем честотата, с която трябва да експериментираме, е важно да си отговорим на следния въпрос: какви експерименти може да правим? Това зависи от отговора, който сме дали на „От 0 (най-нисък) до 5 (най-висок), какъв е залогът при грешка, т.е. при реализирането на най-лошия сценарий за една промяна?“:
| Отговор | Какви експерименти |
|---|---|
| Отговор 4 или 5 | Позволени са само бели експерименти. |
| Отговор 2 или 3 | Позволени са както бели, така и сиви експерименти. В практиката си аз обикновено ги редувам. |
| Отговор 0 или 1 | Освен бели и сиви може да правите и черни експерименти. |
Най-голямата част от моите авторски техники са се родили в сивите и черните експерименти. Също така заради личните ми особености моят NSE коефициент винаги започва с 4:10, защото постоянно съм неудовлетворен, имам силна нужда да израствам и активно търся тръпката от това да изпробвам нови неща.
Искате ли да създадете култура във вашия екип и организация, която е отворена към експериментирането? Научете как бихте могли да постигнете това със стълбата на непрекъснатото усъвършенстване!
От книгата „Никога не спирайте да експериментирате“ (2022), стр. 11–15. Текстът е от книгата, без илюстрациите. Свалете цялата книга безплатно (PDF)