Стълба на непрекъснатото усъвършенстване
Поставете правилните основи, за да изградите силна култура на растеж
Една от отличителните черти на Agile екипите е стремежът към непрекъснато усъвършенстване. Често ще чуете тези екипи да говорят разпалено за създаването на кайзен култура, за възпитаването в Growth Mindset и за подхранване на нуждата от постоянна самоактуализация. Съответно един от най-честите въпроси, които получавам като консултант, е: Как да бъде ускорен процесът по изграждането на такъв тип нагласи? Отговорите, които обикновено давам, съм обобщил в техниката стълба на непрекъснатото усъвършенстване. Тя описва пет фундаментални блока, за които с времето съм се убедил, че са нужни, за да се създаде среда, катализираща желанието за непрекъснато усъвършенстване. Нещо повече, тези блокове трябва да се поставят в точно определена последователност, иначе конструкцията става нестабилна и лесно може да се срути.
Кои са стъпалата на стълбата на непрекъснатото усъвършенстване?
Стъпало 5: Творчество
Дайте на хората възможността и свободата да опознават света. Да изследват. Да творят. Любопитството дава изключителна мощ на желанието за учене.
Стъпало 4: Предизвикателство
Няма учене без трудност. Създайте стимулираща среда, в която хората често са изправени пред добре дозирани предизвикателства. Дефинирайте проблеми, а не решения. Научете хората да намират решения, а не да следват решения.
Стъпало 3: Смисъл
Дайте контекст. Дайте мисия. Дайте смисъл. Това ще захрани мотивацията на хората и ще засили стремежа им да стават по-добри в дейностите, с които се занимават.
Стъпало 2: Емпатия
Създайте усещане за грижа за другия и за личността. Това засилва самооценката, повишава самоувереността и прави хората по-асертивни – силно гориво за всяка самоактуализация.
Стъпало 1: Сигурност
Усъвършенстването е тясно свързано с грешката. Създайте сигурна среда, в която хората се чувстват комфортно с това да грешат. Празнувайте грешката – дори повече от успеха. Издигнете я на пиедестал – като най-безценния ресурс, от който може да се учим и да ставаме по-добри. Превърнете грешката в синоним на урок.
Подобно на истинската стълба, и тук трябва да извървим определен път, стъпало по стъпало, за да се изкачим до културата на непрекъснатото усъвършенстване. За разлика от истинската стълба обаче, не може да прескачаме стъпала – всяко от тях е важно и може значително да забави процеса по трансформиране, ако не му обърнем достатъчно внимание.
През годините съм се опитвал да преминавам през стъпалата в ред, различен от този, който съм посочил по-горе. Резултатът винаги е бил негативен. Макар пак да сме успявали да постигнем Growth Mindset култура в съответния екип, това е било за сметка на повече жертви, повече време, усилия и т.н. И това не е случайно. В крайна сметка сигурността е основополагаща – колкото и да са силни любопитството и изследователският дух, колкото и добре да сме балансирали предизвикателствата, да сме дефинирали и комуникирали смисъла, да сме създали положителна самооценка и самоувереност, хората ще се страхуват и ще се чувстват застрашени от всяка грешка и всячески ще избягват експериментирането, изпробването на нови неща и т.н. Също така, ако липсва вярата в себе си и живееш с чувство за малоценност, смисълът, предизвикателството и творчеството може дори да се превърнат в бреме. Затова предизвикателството и творчеството без смисъл не са устойчиви и човек бързо се отказва, когато срещне трудности по пътя. А творчеството без или пък с твърде много предизвикателства може лесно да се трансформира съответно в скука или непосилен товар.
А как да разберем колко висока е нашата култура на непрекъснато усъвършенстване?
Помните ли приказката за Златокоска и трите мечки? Приказка, в която момиче на име Златокоска опитва три различни купи овесена каша и установява, че предпочита кашата, която не е нито прекалено гореща, нито прекалено студена, а е с точната температура – точно такава, каквато би трябвало да бъде. Поуката от тази приказка, пренесена в областта на ученето и непрекъснатото усъвършенстване, е известна като принципа на Златокоска. Този принцип се изразява в това, че ученето е най-ефективно, когато поставената задача не е нито твърде лесна, нито твърде трудна.
Именно в зависимост от сложността на поставената задача и способността ни да се справим с нея може да се намираме в една от следните 4 зони (адаптирано от трудовете на Лев Виготски). Подредени са от висока компетентност за изпълнение на задачата и ниска степен на трудност на задачата към ниска компетентност за изпълнение на задачата и висока степен на трудност на задачата:
| Зона | Кога се намираме в нея |
|---|---|
| Черна зона: отегчение | Намираме се в тази зона, когато имаме високи способности и можем много, но сме изправени пред тривиални за нас задачи. |
| Жълта зона: комфорт | В тази зона сме, когато способността ни отговаря точно на сложността на задачите, които трябва да изпълним. |
| Зелена зона: растеж | Намираме се в тази зона, когато сложността на задачите надвишава нашите способности в момента, но имаме увереност, че ще успеем да се справим. |
| Червена зона: тревога | В тази зона сме, когато сложността на задачите е по-голяма от способностите ни и ни липсва увереност, че ще се справим. |
Така въпросът Как да разберем колко силна е нашата култура на непрекъснато усъвършенстване? се трансформира във въпроса Каква част от времето си прекарваме в зелената зона, или зоната на растеж? Отговор на този въпрос ни дава картата на растежа.
Какво представлява картата на растежа?
В практиката си съм използвал един прост начин, за да оценя колко силна е културата за непрекъснато усъвършенстване в даден екип или организация. Наричам го карта на растежа. В своята същина тя визуализира задачите, по които работят хората в екипите за даден период от време, разпределени в четирите зони от по-горе.
Стъпка 1: Оценка
Всеки път, когато човек получава задача в даден екип, той поставя етикет на задачата в зависимост от зоната, в която попада (спрямо своята собствена компетентност и усещане за трудност). В идеалния случай етикетът е с цвета на зоната: 1) черен за отегчение; 2) жълт за комфорт; 3) зелен за растеж и 4) червен за тревога. Алтернативен вариант е вместо самия човек целият екип да поставя етикета.
Стъпка 2: Визуализация
На даден интервал от време (аз бих препоръчал един месец) визуализирайте етикетите на ниво отделен човек и цял екип. Ще получите карта на растежа.
(В книгата картата е показана като решетка от черни, жълти, зелени и червени квадратчета – по едно за всяка задача.)
Стъпка 3: Анализ и оценка
След като разполагате с визуализацията, вече е лесно да прецените къде се намирате по отношение на културата на растеж. Най-лош е сценарият, при който преобладават черни или червени квадратчета. В идеалния случай би трябвало цялата карта да е осеяна със зелено. Ако ви е нужна количествена метрика, може да използвате следната формула:
Култура на растеж = зелени квадратчета − черни квадратчета
Разбира се, може да използвате и други формули. Може би най-простата е само броят или процентът на зелените квадратчета.
Стъпка 4: Интервенция
Използвайте картата на растежа, за да идентифицирате дефицити в средата и да се опитате да ги адресирате.
Притеснявате ли се, че отивате в другата крайност и създавате „култура на тревога“? Не позволявайте екипите ви да прегреят в стремежа си за растеж с проверката за вечност.
Източници
- Imai, M. (1986). Kaizen (Ky'Zen): The key to Japan's competitive success. New York: McGraw-Hill.
- Dweck, C. (2016). Mindset: The new psychology of success. New York: Ballantine Books.
- Vygotsky, L.; Cole, M.; John-Steiner, V.; Scribner, S. (1978). Mind in society: The development of higher psychological processes. London: Harvard University Press.
От книгата „Никога не спирайте да експериментирате“ (2022), стр. 16–21. Текстът е от книгата, без илюстрациите. Свалете цялата книга безплатно (PDF)