Техника за прогнозиране „змей“
Прогнозирайте така, сякаш се борите с триглава ламя
През годините с различни Agile екипи сме експериментирали с какви ли не техники за прогнозиране. Водени не толкова от нуждата, а по-скоро от желанието си да опитаме нещо различно, понякога правихме магически комбинации от съставките на различни техники. С времето една такава комбинация се открои като работеща и се превърна в нов начин за прогнозиране, който започнахме да използваме все по-често и по-често. Нарекохме я техника за прогнозиране „змей“. Защо точно така? Защото както в славянската митология, и тук героят (а именно Agile екипът) се бори с триглава змия. Колкото по-силни са нейните три глави – в случая сложността, уникалността и неяснотата на поставената задача, толкова по-трудна е битката за прогнозиране. Но борбата не е обречена – няма да се дадем без бой!
Трите глави на змея
За да направим по-точна прогноза за дадена задача, трябва да оценим поне три основни нейни характеристики, а именно: сложност, уникалност и неяснота. Ето какво включват те:
1. Сложност
- Колко трудна е самата задача за решаване (тук може да се вземат предвид data complexity, data flow complexity, decisional/branching complexity).
- Какви съществуващи функционалности ще бъдат засегнати (т.е. оценка на въздействието).
- Какви нефункционални изисквания трябва да бъдат покрити.
- Какъв е текущият технически дълг (technical debt); вкл. страдаме ли от feature creep и code bloat.
2. Уникалност
- Правили ли сме нещо подобно преди, или ще е нужно творчество/иновативност/решаване на проблеми.
- Ще се създава ли ново знание (например нужни ли са нови компетентности за решаването на тази задача).
- Има ли голям натиск от страна на клиента, бизнеса, ръководството или друг вид социален натиск за изпълнението на задачата.
- Каква е очакваната динамика по време на изпълнението на задачата (вкл. прекъсвания, смяна на задачи, прехвърляне на задачи, нужда от комуникация и др.).
- Съществува ли някакъв тип зависимост (например от външни страни, от други екипи и т.н.).
- Какви са очакваните проблеми/пречки при изпълнението на задачата (например проблеми с използваната инфраструктура, работните среди и т.н.).
3. Неяснота
- Пълни ли са изискванията (обхванати ли са всички аспекти на разработваната функционалност).
- Коректни ли са изискванията (отговарят ли на реална бизнес необходимост).
- Еднозначни ли са изискванията (дефинирани ли са по начин, който не позволява интерпретации).
- Консистентни ли са изискванията (в синхрон ли са с вече съществуващите функционалности или с други изисквания, които бихме могли да имаме).
- Можем ли лесно да тестваме (валидираме и верифицираме) разработената впоследствие функционалност.
Такса змей
В легендите змеят често иска такса от селата под формата на злато, за да не им създава неприятности.
Тук таксата, която трябва да платим за дадена задача, се определя именно от оценката на трите нейни характеристики, а именно сложността, уникалността и неяснотата.
В техниката се използват специални „монети“, за да се оцени всяка от характеристиките.
Номиналната стойност на всяка монета е означена върху нея и може да бъде 0 (няма да струва нищо/таксата е минимална), 1 (ниска такса), 2 (средна такса), 5 (висока такса) и 10 (изключително висока такса).
| Монета | 0 | 1 | 2 | 5 | 10 |
|---|---|---|---|---|---|
| Надпис | Minimal | Low | Medium | High | Extreme |
За всяка характеристика на задачата трябва да се определи монетата, която да се заплати на змея. После тези монети се сумират, за да се получи общата такса на задачата. Например ако за дадена задача сме дали монета 1 за сложност, 2 за уникалност и 5 за неяснота, то таксата за змея е равна на 8.
Змейско прогнозиране
Процесът на прогнозиране и планиране с техниката „змей“ се доближава много до този в Planning Poker. Ето основните стъпки, през които преминава той:
Стъпка 1
Представете функционалността, която трябва да се разработи, на екипа за прогнозиране.
Стъпка 2
Раздайте монети така, че всеки участник да има общо 15 – по 3 от всяка номинална стойност (3 × 0; 3 × 1; 3 × 2; 3 × 5 и 3 × 10).
Стъпка 3
Всеки участник оценява анонимно таксата за сложност на разглежданата функционалност. Когато е готов, той поставя монета върху масата с гърба нагоре (за да не виждат другите оценката). Когато всички са готови, монетите се обръщат едновременно. Обсъждат се разликите и процесът се повтаря при необходимост. Когато участниците стигнат до консенсус, монетите се събират в средата на масата.
Стъпка 4
Предходната стъпка се повтаря за таксата за уникалност и таксата за неяснота.
Стъпка 5
В средата на масата е събрана общата такса, която трябва да се заплати на змея. За да получите финалната оценка, разделете сумата върху броя на участниците.
Стъпка 6
Използвай получената такса (такса змей), за да предвидите колко функционалности ще можете да разработите в следващата итерация (стига да имате достатъчно исторически данни).
Толкова много дракони и змейове – смятате, че стресът ви идва в повече? Погрижете се за него с рефлектора на стреса.
Източници
- Grenning, J. (2002). Planning Poker or how to avoid analysis paralysis while release planning. Hawthorn Woods, IL: Renaissance Software Consulting.
От книгата „Никога не спирайте да експериментирате“ (2022), стр. 141–145. Текстът е от книгата, без илюстрациите. Свалете цялата книга безплатно (PDF)