Денят ми започва с, на всички познатата, дейли среща с екипа. Главната ми цел е да разбера фокуса на колегите за деня и да помогна с каквото мога, но и в същото време да не се меся много-много, за да могат да си общуват по-свободно. След дейлито, често имам кратки 1-1 срещи с част от програмистите, за да изговорим набързо тяхно предложение по текущите им тикети или да приоритизираме възникнал бъг. Любимата ми част от деня е около обяд. Знаейки, че колегите нямат стопери, успявам да се концентирам напълно върхо планирането на следващия фийчър. В момента съм и UX/UI designer и голяма част от деня ми минава в скечиране на различните случаи, през които потребителя може да премине. Създаването на дизайн е една от забавните части в деня ми. При представянето на готов дизайн най-добрият момент за мен е, когато получа честна и директна обратна връзка. Обратната връзка помага не само на мен, а и отношенията ми с човека, от който идва тя. Фен съм на директната комуникация с аргументирани становища. Няма как деня на едно PO да не минат без описване на сторита и приоритизиране на беклога. Когато става въпрос за приоритизация на беклога, се опитвам да имаме, естимирани и разписани в детайл сторита за 2 до 4 фийчъра напред, което ще рече 5 до 10 седмици в бъдещето. Силно вярвам, че ако използваме Agile методологията, трябва да бъдем възможно най-гъвкави (най-agile). Опитваме се да се фокусираме на текущите проблеми и как да ги решим сега, възможно най-бързо.

В момента отговарям за два екипа и дните ми са динамични и рядко еднакви. Като за начало, преди регулярните дейли срещи, се зареждам с чаша кафе и свежа музика, докато чета мейли и правя план за това, какво приоритетно искам да свърша. Ежедневно обменям информация и идеи с продукт оунърите, както и с другите скръм мастери по проекта. От там стартира и решаването на различни казуси, свързани с дейността на екипите, което намирам за един от най-предизвикателните и интересни моменти, свързани с работата ми като скръм мастер. Когато намеря пролука, отделям време за анализ на развитието на даден спринт и екип. Много любима ми е комуникацията с екипите по време на ретроспективи. Винаги започваме срещите с неформални теми, свързани с прекарването на личното ни време, което много допринася след това за създаването на топла и по-неформална среда, в която всеки да може свободно да обсъди идеи или проблеми, свързани с подобряването на отборната ни работа.

Разбира се, има голямо значение кой точно е денят от седмицата, но почти винаги започва с дейли стендъп срещи с екипите, в които работя, а след това може да има най-различни други церемонии, soft skills workshops, интервюта (защото ролята ни е ключова при подбора на кадри, стремейки се да поддържаме agile културата в екипите, която сме създали във времето) и разбира се най-различни предизвикателства, с които се сблъскваме на ежедневна база в работата си като Scrum Master-и. :)

Как е важно това, което правя? Добър въпрос. Все пак, ако не е важно - защо да го правя? Ще започна малко по-далеч. За мен е важно, човек да се развива, като човек, а не като изпълнител. От личен опит съм забелязал, че, ако човек поеме отговорност и сам види нуждата на това, което прави, растежа е много по-голям, от колкото, ако му се напише задача и той я изпълни. Казвам това, защото според мен е по-важно екипът ми да се чувства добре, да си имаме доверие и да бъдем искрени един към друг, от колкото да доставим поредния фийчър. В моят екип мога да кажа, че нашата цел не е да доставяме просто фийчъри, които работят. Ние се опитваме да разберем кое наистина ще помогне на потребителите да си вършат работата по-добре, по-лесно.

На първо място се опитвам да създавам екипен дух за работа и добри взаимоотношения между всички в екипа, защото преди всичко сме хора и смятам, че удовлетворението идва тогава, когато екипът е сплотен и работи споделено и мотивирано по постигането на дадени цели. А една от основните идеи на Скръм е подпомагането на „самоорганизиращи“ се екипи. На второ място се фокусирам върху яснотата и степента на важност на задачите на всеки от отбора. И на трето място се стремя да разнообразявам работата в екипа с хумор, различни тийм ивенти, както и инициативи, в които всеки може да научи по нещо ново един от друг, и да се зареди.

Надявам се, че с усилията, които полагам в ежедневната си работа, да създавам благоприятна и безопасна среда на работа и колаборация, където колегите да могат да споделят мненията си за всичко (свързано с работата, но и не само) без притеснения и да се чувстват щастливи и пълноценни в екипа.

(1) Emotional inteligence или по-скоро способността да запазя спокойствие в трудни моменти и да се концентрирам върху намиране на решение. (2) Empathy или по-скоро желанието да разбера трудните моменти на колегите, да намерим заедно решение и да се радвам с тях за техните успехи. (3) Communication или по-скоро способността не само да представя, това което е нобходимо на хора на различни нива, но и да изслушам, това което е казано към мен.

Смятам, че ако екипът е моторът на даден проект, то скръм мастерът би бил неговото сърце. И в този ред на мисли, основни качества, които той трябва да притежава, са (1) усета за добра и отворена комуникация, (2) емоционалната интелигентност и емпатия, както и (3) способността за бързо и креативно справяне с проблеми.

На първо място бих сложил (1) умението да комуникираш ефективно, което в себе си включва много допълнителни умения - да имаш индивидуален подход при разговорите с всеки член от екипа (в зависимост от неговите/нейните потребности), да слушаш активно, да владееш по-различни подходи при комуникация с senior stakeholders and management. (2) На второ място идва умението да запазваш самообладание и да можеш да вземаш решения под напрежение, защото много често Scrum Master-ите сме 'между чука и наковалнята' и медиатор между мениджмънта и хората в екипите. (3) На трето място (но със сигурност не на последно, то върви рамо до рамо с останалите) е умението да 'се поставяш в обувките на другия' (т. нар. емпатия) - не рядко се сблъскваме с конфликтни ситуации между хора в екипите или дори можем самите ние да бъдем провокирани (от изказване, поведение, отношение). Въпреки това, винаги трябва да се опитваме да разберем отсрещната страна и да бъдем безпристрастни при решаването на конфликт.