Стъпка 2 – Стъпка 2. Отговаряме на следните въпроси толкова пъти, колкото е оценката, която сме дали в Стъпка 1 (при което се получава „верижка“ от един и същи въпрос):
1. Защо? – „Сондираме“ за ценности, вярвания, убеждения и т.н. (т.е. правим проверка на Релевантността).
Ако вземем горния пример, то би се получила следната „верижка“ – „Защо искам да отида на преход със сина ми?“, на което аз бих могъл да отговоря със „Защото искам да прекарвам повече време с него.“. Тогава, тъй като оценката от Стъпка 1 е 2, продължавам със „А защо искам да прекарвам повече време със сина ми?“, на което аз бих отговорил „Защото искам той да ме чувства близък.“. Така стигаме до ценност, а имено интимността между мен и синът ми. В случай, че имахме по-висока оценка в Стъпка 1 – щяхме да продължим с „верижката“ и следващия въпрос „А защо искам да ме чувства близък?“ и т.н. „Верижката“ съответно би могла да приключи и по-рано, ако стигнем до напр. терминална ценност – или ценност, която е ценност сама по себе си (а не средство за нещо друго – т.нар. инструментална ценност).
2. И какво? – „Сондираме“ за възможния краен резултат от целта и смисълът, който той има за нас (т.е. правим проверка на Важността).
Горният пример би изглеждал така – „И какво като отидем на преход със сина ми?“, на което аз бих могъл да отговоря „Ще си споделяме разни неща.“. Тогава „верижката“ продължава с „И какво като си споделяме разни неща?“. Тук възможен отговор е, че „Ще изградим доверие помежду си“. Така, крайният резултат е доверието между мен и синът ми.
3. Кой ще бъде засегнат? – „Сондираме“ за възможни странични ефекти (или проверяваме Екологията).
От примера по-горе получаваме „Кой ще бъде засегнат от нашия преход?“, при което бихме могли да отговорим „Другите ми две деца.“. Така продължаваме с „Ако другите две деца са засегнати, кой друг ще бъде засегнат?“ – при което стигаме до „Съпругата ми“ 😊
4. Какво е нужно? – „Сондираме“ за фактори, които биха били извън нашия контрол и трудно бихме могли да повлияем (или проверяваме Контрола).
В примера това би било „Какво е нужно, за да отида на преход със сина ми?“, на което бих отговорил „Да имам неговото съгласие.“. Съответно „Какво е нужно, за да имам неговото съгласие?“ и възможен отговор „Той да има желание за преход.“. Така се появява фактор, извън моя контрол, а имено желанието на сина ми (но за радост – нещо, върху което все пак бих могъл да повлияя).
5. А какво ще се случи, ако бездействам? – „Сондираме“ за фактори за спешност.
В примера от по-горе „верижката“ би била „А какво, ако бездействам по отношение на прехода със сина ми?“ и един възможен отговор би бил „Ще изпусна есенния сезон, когато времето е най-стабилно“. После идва „А какво, ако бездействам по отношение на хубавото време?“ и отново възможен отговор „Преходът със сина ми може да се превърне в неприятно преживяване.“.
6. Има ли нещо, което е в повече? – „Сондираме“ за дисбаланс.
В примера „Има ли нещо, което е в повече в прехода със сина ми?“, при което бих могъл да отговоря „Часовете преход“. От тук „Има ли нещо, което е в повече в часовете преход?“, което води до „Ходенето.“.
7. А това как ме кара да се чувствам? – Този въпрос е малко по-специфичен, но много важен. При него „сондирането“ на емоции става в контекста на отговорите на предишните въпроси. Най-просто казано минаваме през всичките си отговори и си задаваме въпроса „А това как м кара да се чувствам?“..
В примера по-горе това включва „А това как ме кара да се чувствам?“: 1) „… да прекарвам повече време с него.“ – Щастие; 2) „… той да ме чувства близък.“ – Удовлетворение; 3) „… ще си споделяме разни неща.“ – Любопитство и т.н.
Стъпка 2 я наричам още „сондиране в дълбочина“ или „вертикално сондиране“ имено заради „верижката“ от едни и същи въпроси, които задаваме всеки път, когато дадем отговор.