Bonanza
цели

Bonanza цели

„Няма попътен вятър за кораб без посока“ е сентенция, която се свързва с римският философ и писател Сенека. Ето защо е важно, винаги, когато „тръгваме на път“ – ясно да очертаем крайната си дестинация. Иначе „вятърът“ просто ще ни закара на някое случайно „пристанище“, ако въобще стигнем до такова. Същото правило важи и за професионалния ни и личен живот. Тук „настоящето“ е „вятърът“. Всички събития и преживявания, през които преминаваме в този конкретен момент, могат да са просто „лъкатушене“ без „ясен смисъл“. Или могат да бъдат горивото, точно както вятърът в платната на кораба, което ни задвижва напред и ни помага да стигнем там, където смятаме, че трябва да бъдем. Но как избираме „пристанището“ и доколко „привлекателно“ е то за нас? Това е изключително важен въпрос, на който отговор търсят Bonanza целите.
Ставрос Ставру
Ставрос Ставру
10 мин.
Тази техника е част от книгата „Никога не спирайте да експериментирате“, която може да свалите напълно безплатно.

Какво представляват Bonanza целите?

Много техники се фокусират върху това КАК да дефинираме една цел. Ще попаднете на препоръки, че тя трябва да бъде специфична, измерима, да има краен срок и т.н. Но за мен по-важният въпрос е как да съм сигурен, че тя е „правилната“ цел – тази, която „нямам търпение да случа“ и „съм готов да премина и през буря, ако е нужно“. Тогава, каквато и да е целта, аз ще намеря начин да я постигна, без значение как съм я дефинирал. Точно това представляват и Bonanza целите или както речникът на Оксфорд дефинира “bonanza” – „голямо количество от нещо, което е силно желано“! И за да бъде една цел такава, моят опит показва, че е нужно да отговаря на следните критерии:
Релеватност.
Целта да отразява това, което СЪМ – моите ценности, вярвания, разбирания, убеждения, светоглед и т.н.
Важност.
Ефектът от целта да е нещо, на което придавам голям СМИСЪЛ и е от съществено значение за мен.
Екология.
Целта да няма негативно отражение и СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ върху мен, върху хората около мен, върху природата и въобще върху света като цяло, което в крайна сметка би могло да компрометира и обезсмисли целта.
Контрол.
Да имам достатъчно „ВЛАСТ“ върху постигането на тази цел, за да мога да повлияя на другите и на средата, около мен и така да стигна там, където искам да бъда.
Спешност.
Да се чувствам „ПРИТИСНАТ“ в това да предприема действие, още тук и сега.
Баланс.
Предизвикателството, с което целта идва, да е добре „ДОЗИРАНО“ (така че нито да ми е „скучно“, нито да ми е „тревожно“ по пътя).
Емоция.
Емоциите и чувствата, които тази цел събужда у мен, да са ПОЛОЖИТЕЛНИ – напр. води до ентусиазъм, радост, любопитство и т.н. (а не предизвиква страх, гняв, отвращение и т.н.)?

Как да създаваме Bonanza цели?

Ще ви споделя начинът, по който аз дефинирам своите Bonanza цели:
Стъпка 1 – Оценка на „големината“ на целта.
Тук задачата е да дадем оценка от 1 (най-ниска) до 5 (най-висока) на това колко „мащабна“ е целта от към време, усилия и т.н. Както ще видим в следващите стъпки – от тази оценка ще зависи колко ресурс ще трябва да вложим в създаването на самата Bonanza цел. Защото, ако една цел ще изисква много от нас, то трябва да сме възможно най-сигурни, че това е „правилната“ цел! 😊

За по-добро разбиране на процеса – нека разгледаме пример. Да кажем, че моята цел е „да отида, заедно със сина ми, на преход с палатки“. Съответно оценката на „големината“, която давам на тази цел е 2.

Стъпка 2 – Стъпка 2. Отговаряме на следните въпроси толкова пъти, колкото е оценката, която сме дали в Стъпка 1 (при което се получава „верижка“ от един и същи въпрос):

1. Защо? – „Сондираме“ за ценности, вярвания, убеждения и т.н. (т.е. правим проверка на Релевантността).

Ако вземем горния пример, то би се получила следната „верижка“ – „Защо искам да отида на преход със сина ми?“, на което аз бих могъл да отговоря със „Защото искам да прекарвам повече време с него.“. Тогава, тъй като оценката от Стъпка 1 е 2, продължавам със „А защо искам да прекарвам повече време със сина ми?“, на което аз бих отговорил „Защото искам той да ме чувства близък.“. Така стигаме до ценност, а имено интимността между мен и синът ми. В случай, че имахме по-висока оценка в Стъпка 1 – щяхме да продължим с „верижката“ и следващия въпрос „А защо искам да ме чувства близък?“ и т.н. „Верижката“ съответно би могла да приключи и по-рано, ако стигнем до напр. терминална ценност – или ценност, която е ценност сама по себе си (а не средство за нещо друго – т.нар. инструментална ценност).

2. И какво? – „Сондираме“ за възможния краен резултат от целта и смисълът, който той има за нас (т.е. правим проверка на Важността).

Горният пример би изглеждал така – „И какво като отидем на преход със сина ми?“, на което аз бих могъл да отговоря „Ще си споделяме разни неща.“. Тогава „верижката“ продължава с „И какво като си споделяме разни неща?“. Тук възможен отговор е, че „Ще изградим доверие помежду си“. Така, крайният резултат е доверието между мен и синът ми.

3. Кой ще бъде засегнат? – „Сондираме“ за възможни странични ефекти (или проверяваме Екологията).

От примера по-горе получаваме „Кой ще бъде засегнат от нашия преход?“, при което бихме могли да отговорим „Другите ми две деца.“. Така продължаваме с „Ако другите две деца са засегнати, кой друг ще бъде засегнат?“ – при което стигаме до „Съпругата ми“ 😊

4. Какво е нужно? – „Сондираме“ за фактори, които биха били извън нашия контрол и трудно бихме могли да повлияем (или проверяваме Контрола).

В примера това би било „Какво е нужно, за да отида на преход със сина ми?“, на което бих отговорил „Да имам неговото съгласие.“. Съответно „Какво е нужно, за да имам неговото съгласие?“ и възможен отговор „Той да има желание за преход.“. Така се появява фактор, извън моя контрол, а имено желанието на сина ми (но за радост – нещо, върху което все пак бих могъл да повлияя).

5. А какво ще се случи, ако бездействам? – „Сондираме“ за фактори за спешност.

В примера от по-горе „верижката“ би била „А какво, ако бездействам по отношение на прехода със сина ми?“ и един възможен отговор би бил „Ще изпусна есенния сезон, когато времето е най-стабилно“. После идва „А какво, ако бездействам по отношение на хубавото време?“ и отново възможен отговор „Преходът със сина ми може да се превърне в неприятно преживяване.“.

6. Има ли нещо, което е в повече? – „Сондираме“ за дисбаланс.

В примера „Има ли нещо, което е в повече в прехода със сина ми?“, при което бих могъл да отговоря „Часовете преход“. От тук „Има ли нещо, което е в повече в часовете преход?“, което води до „Ходенето.“.

7. А това как ме кара да се чувствам? – Този въпрос е малко по-специфичен, но много важен. При него „сондирането“ на емоции става в контекста на отговорите на предишните въпроси. Най-просто казано минаваме през всичките си отговори и си задаваме въпроса „А това как м кара да се чувствам?“..

В примера по-горе това включва „А това как ме кара да се чувствам?“: 1) „… да прекарвам повече време с него.“ – Щастие; 2) „… той да ме чувства близък.“ – Удовлетворение; 3) „… ще си споделяме разни неща.“ – Любопитство и т.н.

Стъпка 2 я наричам още „сондиране в дълбочина“ или „вертикално сондиране“ имено заради „верижката“ от едни и същи въпроси, които задаваме всеки път, когато дадем отговор.

Стъпка 3 – Стъпка 2 се повтаря толкова пъти, колкото е оценката, която сме дали в Стъпка 1.
Тук задачата е да търсим различни отговори от тези, които вече сме дали в Стъпка 2. Съответно наричам тази стъпка „сондиране в ширина“ или „хоризонтално сондиране“ заради „разнообразието“, което тя привнася.
Стъпка 4 – Обобщаваме отговорите от Стъпка 2 и Стъпка 3, за да получим своята Bonanza цел.
Тук обобщаваме отговорите от Стъпка 2 и Стъпка 3, за да можем да се връщаме към тях периодично и така да поддържаме мотивацията си. Също така аз имам навика да си създавам „облак от емоциите“, които съм идентифицирал (в центъра, на който стои самата цел) – облак, който с времето се превръща в силна „котва“ и ми помага да премина през „кризите на целта“.

Чудесно! Знаете как да дефинирате Bonanza цели. Но сега искате да се научите и да „празнувате себе си“ – това, което сте постигнали, това, което имате и най-вече това, което сте?

Филтрирайте по тема:
Управление на времето
Управление на стреса
Самоувереност и асертивност
Ефективна комуникация
Лидерство
Работа в екип
Управление на конфликти
Управление на хора
Вземане на решения и решаване на проблеми
Ефективни преговори
Управление на проекти
Управление на промяната и ефективно учене
Scrum

Свързани обучения?

Филтрирайте по тема:
Agile обучения и обучения за управление на проекти
Обучения за лична ефективност
Обучения за екипна ефективност и лидерство
Обучения за организационна ефективност

Свържете се с мен?

Хареса ви това, което прочетохте? Научете още повече със сертифициращото обучениe към Scrum.org и/или Scrum Master Академията на agify.me! 🙂