Запишете се за следващото ми сертифициращо обучение за Scrum Master-и и Product Owner-и към Scrum.org на 06-07.06.2022.
Рефлектор на
стреса

Рефлектор на стреса

Стресът най-често се дефинира като напрежение, което изпитваме на физическо, емоционално и/или на психическо ниво. Аз предпочитам да го разглеждам по-малко по-различен начин, а имено като стимул, който ни „изкарва“ от състоянието ни на покой. Или по друг начин казано – всяко нещо, което ни изважда от „зоната ни на комфорт“ и ни кара да се „мобилизираме“. А това, както знаем, е отиличителна черта на Agile / Scrum екипите, които се стремят към непрекъснато усъвършенстване и сами търсят начини да „предизвикват себе си“. Като включим това, че те често работят и в много динамична, непредвидима и силно конкурентна бизнес и организационна среда, за тях е изключително важно да се научат да управляват стреса ефективно. Та, да, стресът ни „дебне“ от всякъде. И да, той постоянно живее с нас и със сигурност няма да си тръгне. Ето защо ни е нужен много прост инструмент, с който да можем бързо да идентифицираме първопричината за стреса, както и да ни предложи стратегия за справяме. Имено тази цел си поставих, когато създавах Рефлектора на стреса. На мен ми помага всеки ден – дали не е време да започне да помага и на теб? 🙂
Ставрос Ставру
Ставрос Ставру
10 мин.

Кои са възможните първопричини за стреса?

Обръщам внимание, че първопричините, които аз съм идентифицирал на базата на моя личен опит и работата ми с много Agile / Scrum екипи, далеч не са абсолютно всички възможни такива. Просто те най-често са били в основата на „напрежението“, което сме се опитвали да адресираме на работното място. Съответно са добър старт, от където можем да започнем, когато искаме да разберем „от къде тръгва всичко“.
Стрес, идващ от ТЯЛОТО.
Тук първопричината за стреса, който изпитваме, идва от нашето тяло. Това може да е преумора, заболяване, физическо натоварване, нездравословен сън, нездравословен хранителен режим и т.н. Моят опит показва, че тази първопричина доста често се неглижира, a понякога дори не се възприема като възможен източник на стрес.
Стрес, идващ от СЪРЦЕТО.
Тук първопричината за стреса е интензитета и/или продължителността на емоцията, която изпитваме. В практиката си съм срещал много хора, които са много сензитивни, свръхемоционални и чувствителни, и които „преживяват“ всичко, „емоциите и чувствата им продължават с дни“, и въобще проявяват свръхреакция в очите на околните. За разлика от стреса, идващ от ТЯЛОТО, този първоизточник е обичайно заподозреният.
Стрес, идващ от ГЛАВАТА.
Тук първопричината за стреса се крие в нашите „негативни“ мисли, „нездравословни“ убеждения и „маладаптивни“ вярвания и ценности, на базата на които „тълкуваме“ това, което ни се случва. Това е най-трудната за идентифициране първопричина, защото много често ни липсва достатъчно самоосъзнатост, за да се „хванем“ сами. Ето защо тук професионалната помощ от страна на психолози, психотерапевти, ментори, life coach-ове и т.н. е безценна! 🙂
Стрес, идващ от ЖЕЛАНИЕТО.
Тук стресът е предизвикан от несъответствието между нуждата (напр. поставената цел и/или задача) и нашата способност да задоволим тази нужда. Т.е. липсва ни достатъчно ресурс (напр. знания, умения, финанси и т.н.), за да отговорим на изискванията и очакванията, които имаме към нас самите или другите имат към нас.
Стрес, идващ от СЪДБАТА.
Тук стресът е предизвикан от „липсата ни на контрол“ върху това, което ни се случва и от „невъзможността“ да променим околната си среда и ситуацията, в която се намираме. Най-общо казано това е „чувството за безпомощност“.

Двете очи на стреса?

През годините съм установил, че някои първоизточници на стрес могат да се „уловят“ много по-лесно от самият човек, а други от хората, около него. Ето защо е важно да разполагаме и с двете – с „вътрешно око“, което да наблюдава нашите вътрешни усещания и възприятия, и с „външно око“, което да „прихваща“ онези неща, които са в сляпото ни петно и са видими само за тези около нас. По-долу съм обобщил моите лични наблюдения от гледна точка на това „кое око коя първопричина е най-вероятно да прихване“.
Очите на стреса.
Вътрешно око
Някои първопричини са „видими“ най-вече за нас самите, отколкото за другите. Съответно нашата задача е да развиваме това свое вътрешно око, за да можем да преценяваме правилно до къде се разпростира нашия контрол и къде свършват нашите граници (и съответно къде „нищо повече не можем да направим“), кога жаленията и нуждите ни излизат извън нашите възможности, както и да се вслушваме в „плача“ на своето тяло.
Външно око
Моят опит показва, че е нужда много голяма самоосъзнатост и много себерефлексия, аз да можем да „видим“ източниците, свързани със сърцето и главата. Ето защо е добре да имаме едно „опитно“ външно око на разположение! 🙂
Винаги използвам метафората с „вътрешното“ и „външното“ око, за да подчертая колко е важно да не разчитаме само на себе си, за да се справим със стреса, които имаме. Просто има неща, които няма как да видим, защото са ни в „сляпото петно“ и ни е нужна помощ – в идиалният случай професионалната помощ на психолог и/или психотерапевт (които знаят много добре къде какво да „гледат“)!

Какво казва рефлекторът?

Да разберем от къде идва стресът е изключително важно, защото това определя стратегията, която ще използваме, за да се справим с него. В практиката си често съм наблюдавал как хората прилагат едни и същи „заучени“ методи за справяне с напрежението, без значение от къде идва то. Истината е, че това не работи. Това е като да се лекуваш винаги с едно и също лекарство, без значение от „диагнозата“. Ето защо Рефлекторът на стреса, освен че ще ви помогне да откриете пръвопричината, ще ви предложи и възможни стратегии за справяне.
Въпрос #1: Имате ли контрол над ситуацията?
Представете си хипотетична ситуация, в която започват съкращения на работното ви място. Това не е нещо, което зависи от вас и вие трудно бихте могли да повлияете на тази ситуация.

Според Рефлекторът възможните стратегии, за да се справите със стреса при отговор НЕ на въпрос #1, са две:

• Бягство – Излезте от ситуацията.

Например в хипотетичната ситуацията това би означавало да започнете да си търсите активно работа и в момента, в който получите предложение, да напуснете сегашното си място.

• Приемане – Приемете ситуацията.

Например в хипотетичната ситуацията това би означавало да приемете, че такива неща се случват и, че в крайна сметка това е нещо нормално и е част от живота.

Въпрос #2: Имате ли ресурс, за да се справите с очакванията към вас?
Да се върнем на същата хипотетична ситуация и да предположим, че все пак от вас зависи да се представите добре на работното си място в следващите месеци и да „извоювате“ вашето оставане. Въпросът е ще успеете ли да се справите спрямо знанията и уменията, които имате?

Според Рефлекторът възможните стратегии, за да се справите със стреса при отговор НЕ на въпрос #2, са две:

• Компромис – Намалете очакванията към вас самите в ситуацията.

Например в хипотетичната ситуацията това би означавало да предложите на вашите ръководители да намалят заплащането ви, да ви съкратят придобивките и т.н. срещу това да ви оставят на работа.

• Растеж – Създайте нужните ресурси.

Например в хипотетичната ситуацията това би означавало да развиете компетенциите, които са ви нужни, за да се представите добре в следващите месеци и останете на работа.

Въпрос #3: Тялото ви във форма ли е?
Да се върнем на същата хипотетична ситуация и да предположим, че имате нужният ресурс – вие сте един от най-добрите служители на компанията. Въпросът е ще успеете ли да поддържате отличното темпо на работа с хроничната умора и недоспиването, които ви мъчат през последните месеци?

Според Рефлекторът възможните стратегии, за да се справите със стреса при отговор НЕ на въпрос #3, са две:

• Почивка – Паузирайте, за да възстановите силите и енергията си.

Например в хипотетичната ситуацията това би означавало да вземете веднага кратка почивка и след това, с нови сили, да продължите напред и да спечелите „битката“.

• Заздравяване – Намерете нови източници на сили и енергия или премахнете причините такива да не ви достигат.

Например в хипотетичната ситуацията това би означавало, ако страдате от безсъние – да се опитате да намерите лек за него като се обърнете към професионална помощ.

Въпрос #4: Реакцията ми „нормална“ спрямо това, което правят другите?
Да се върнем на същата хипотетична ситуация и да предположим, че сме в отлично здраве и имаме високи нива на енергия? Въпросът е доколко нашата реакция „отговаря“ на това, което се случва и съпоставима ли е тя спрямо тази на другите?

Според Рефлекторът възможните стратегии, за да се справите със стреса при отговор НЕ на въпрос #4, са две:

• Релаксация – Намалете интензитета и продължителността на емоциите чрез техники за релаксация.

Например в хипотетичната ситуацията това би означавало да се научим да се „успокояваме“ напр. чрез медитация, mindfulness или йога.

• Вентилация – Намалете интензитета и продължителността на емоциите чрез техники за вентилиране.

Например в хипотетичната ситуацията това би означавало да започнем да тренираме и да сме физически активни, да споделяме с другите, да се ангажираме повече с нашето хоби и т.н.

Въпрос #5: Дали не „възприемам“ ситуацията погрешно?
Да се върнем на същата хипотетична ситуация и да предположим, че емоционалната ни реакция е като тази на другите? Въпросът е доколко „здравословни“ са нашите мисли и дали не „изкривяваме“ действителността като катастрофизираме, гледаме на света в черно и бяло, свръхгенерализираме и т.н.?

Според Рефлекторът възможните стратегии, за да се справите със стреса при отговор НЕ на въпрос #5, са две:

• Себепознание – Опознайте своите мисли, убеждения, вярвания, ценности и т.н..

В хипотетичната ситуацията това би означавало да „хванем“ мислите си и да ги „проверим“ за грешки. Така например, ако катастрофизираме – да осъзнаем, че има и много по-„оптимистични“ сценарии, които вероятно са и много по-реалистични.

• Трансформация – Променете своите мисли, убеждения, вярвания, ценности и т.н.

Това е най-трудната част, която изисква много саморефлексия и много работа върху себе си. Но пък справянето с „нездравословните“ и „маладаптивни“ вярвания и убеждения е възможно най-устойчивият начин да се справите със стреса на работното си място (а в живота като цяло) в дългосрочен план.

Стресът може и да е полезен. Но кога се превръща в дистрес и става нездравословен?

Ето ви един инструмент, който може да ви помогне с отговара на този въпрос – Проверката за вечност?

Филтрирайте по тема:
Управление на времето
Управление на стреса
Самоувереност и асертивност
Ефективна комуникация
Лидерство
Работа в екип
Управление на конфликти
Управление на хора
Вземане на решения и решаване на проблеми
Ефективни преговори
Управление на проекти
Управление на промяната и ефективно учене
Scrum

Свързани обучения?

Филтрирайте по тема:
Agile обучения и обучения за управление на проекти
Обучения за лична ефективност
Обучения за екипна ефективност и лидерство
Обучения за организационна ефективност

Свържете се с мен?

Хареса ви това, което прочетохте? Научете още повече със сертифициращото обучениe към Scrum.org и/или Scrum Master Академията на agify.me! 🙂