Запишете се за следващото ми сертифициращо обучение за Scrum Master-и и Product Owner-и към Scrum.org на 22-23.08.2022.
Коефициентът
NSE

Коефициентът NSE

Ще ви издам една лична тайна. Един алгоритъм, който съм следвал през годините като Agile консултант и коуч и, с който успях да създам толкова много и най-различни авторски техники. В основата стои принципът "Never Stop Experimenting", от където произлиза и името Коефициентът NSE. Но експериментирането не трябва да е самоцел, както и трябва да е добре дозирано. Както знаем „Разликата между лекарството и отровата е в дозата“. Ето защо тази техника дава отговор на въпроса дали и колко често да експериментираме в ситуацията, в която се намираме.
Ставрос Ставру
Ставрос Ставру
7 мин.

Експеримент?

Аз имам една много проста дефиниция за експеримент. Това е всеки път, когато предриемаме промяна в това, което правим, без да сме сигурни в крайния резултат. Съответно, в зависимост от това колко очаквания резултат е предвидим, може да имаме три типа експерименти:
Бял експеримент
Тук вероятността да получим очаквания резултат от експеримента е над 80%. Обикновено това са промени, които са добре проучени и, за които често имаме достатъчно емпирични доказателства, че ще „сработят“ в нашия случай. A, когато вероятността стане равна на 100%, експериментът спира да бъде експеримент и се превръща в решение.
Сив експеримент
Тук вероятността вече е между 50% и 80%. В тази ситуация се намираме най-често, когато все пак имам някакви емпирични изследвания, „подкрепящи“ успеха от експеримента, но нашият случай е малко по-„особен“. В някои ситуации е възможно, с допълнителни проучвания или малки „под-експерименти“ да трансформираме сивите експерименти в бели.
Черен експеримент
Тук вероятността е под 50%. Като, колкото по-близък е този процент до 0, толкова повече експериментът прилича на „скок в тъмното“. Съответно, често тези експерименти не стъпват върху емпирични изследвания, а по-скоро на вътрешен усет, желание за „нещо ново“ и „различно“, а понякога дори са просто неволни, „случайни“ грешки (които историята ни показва, че също могат да доведат до съществен „пробив“ 🙂).

Коефициентът NSE?

Коефициентът NSE отговора на въпроса:
След колко повторения на дадено действие да направя промяна – т.е. да случа експеримент?
По подразбиране, коефицинетът NSE винаги е равен на 1:10, т.е. на всеки 10 повторения правим 1 експеримент. Съответно има няколко фактора, които могат да променят това съотношение. Под формата на въпроси те звучат така:
Трудно ли ви е да си обясните това, което ви се случва?
Ако отговорът е ДА, ДОБАВЯТЕ +1 към лявата част от коефицинета NSE. Така, 1:10, който е коефициентът по подразбиране, става 2:10.
Случва ли се едни и същи ваши действия да водят до различни резултати?
Отново, ако отговорът е ДА, ДОБАВЯТЕ +1 към лявата част от коефицинета NSE.
Чувствате ли неудовлетворение от това, което ви се случва?
Отново, при ДА, ДОБАВЯТЕ +1 към лявата част от коефицинета NSE.
Изпитвате ли необходимост да пробвате и преживявате нещо ново?
Отново, ДА ДОБАВЯ +1 към лявата част на вашия коефициeнт NSE.
Изпитвате ли необходимост да се учите и развивате?
При ДА, ДОБАВЯТЕ още +1 към лявата част на коефицинета NSE.
От 0 (най-нисък) до 5 (най-висок) – какъв е залогът, ако не предприемете промяна и нещата продължат да се случват по същия начин?
Отговорът, който сте дали, ДОБАВЯТЕ към лявата част на коефицинета NSE. Например, ако текущият ви NSE e 3:10, а на този въпрос сте отговорили с 3 – новият NSE става 6:10.
От 0 (най-нисък) до 5 (най-висок) – какъв е залогът при грешка или случването на най-лошия сценарий от една промяна?
Отговорът, който сте дали, ИЗВАЖДАТЕ от лявата част на коефицинета NSE. Например, ако текущият ви NSE e 6:10, а на този въпрос сте отговорили с 4 – новият NSE става 2:10.
След като минете през тези въпроси ще получите вашия коефициeнт NSE. Колкото по-голяма е лявата част – толкова повече ще ескпериментирате. А, ако лявата част е отрицателно число, то пак експериментирате (със стойността по подразниране от 1:10), но само с бели експерименти.

Бял, сив или черен експеримент?

Сега, когато вече знаем честотата, с която трябва да експериментираме, е важно да си отговорим на въпроса какви експерименти „имаме право да правим?“ Това зависи от отговора, който сме дали на „От 0 (най-нисък) до 5 (най-висок) – какъв е залогът при грешка или случването на най-лошия сценарий от една промяна?“:
Отговори 4 & 5?
Позволени са само бели експерименти.
Отговори 2 & 3?
Позволени са, както бели, така и сиви експерименти. В практиката си аз обикновено ги редувам.
Отговори 0 & 1?
Освен бели и сиви, можете да правите и черни експерименти.
Най-голяма част от моите авторски техники са се родили в сивите и черните експерименти. Също така, заради моите лични особености, моят NSE коефициент винаги започва с 4:10, защото винаги съм неудовлетворен, имам силна нужда да израствам и активно търся „тръпката“ от това да изпробвам нови неща.

Искате да създадете култура, която е отворена към експериментирането?

Научете как да постигнете това със Стълбата на непрекъснатото усъвършенстване!

Филтрирайте по тема:
Управление на времето
Управление на стреса
Самоувереност и асертивност
Ефективна комуникация
Лидерство
Работа в екип
Управление на конфликти
Управление на хора
Вземане на решения и решаване на проблеми
Ефективни преговори
Управление на проекти
Управление на промяната и ефективно учене
Scrum

Свързани обучения?

Филтрирайте по тема:
Agile обучения и обучения за управление на проекти
Обучения за лична ефективност
Обучения за екипна ефективност и лидерство
Обучения за организационна ефективност

Свържете се с мен?

Хареса ви това, което прочетохте? Научете още повече със сертифициращото обучениe към Scrum.org и/или Scrum Master Академията на agify.me! 🙂