Как изглежда матрицата на екипната стратегия?
Може би едно от най-разпространение разбирания за това какво представлява един екип, включва два основни компонента: (1) наличието на обща цел, която да „обединява“ отделните членове на екипа и (2) наличието на взаимодействие / интеракция между тях. Матрицата на екипната стратегия стъпва върху тази дефиниция, но малко я „модифицира“. Измеренията, които тя разглежда са: (1) степента на зависимост между членовете в екипа (в контекста на целите, които преследват) и (2) степента на различие в преследваните цели (т.е. те могат да има една или повече общи цели, но в същото време и множество различни цели/подцели). Съответно, в зависимост от това къде екипът попада по тези две измерения, стратегията за неговото управление е различна:
висока степен на зависимост |
висока степен на различие в целите | партньорство | екипност | ниска степен на различие в целите |
конкуренция | поддръжничество |
ниска степен на зависимост |
В матрицата „екипност“ е подчертано в червено. Това не е, защото екипността е най-добрата стратегия за управление на един екип или стратегията, която трябва винаги да предпочетем, а защото моят опит показва, че това е основната стратегия, която всички използват в практиката, без значение от контекста. Та, оцветено е в червено, за да ни напомня за този наш „автоматичен избор“ на стратегия и така да ни помога в това да взимаме по-осъзнати и информирани решения.