Соматип матрицата
Стойност vs. разходи за поддръжка?
- стойността, която те носят – по вертикалата. Тук вариантите са: 1) никаква стойност или това са функционалности, които са „безсмислени“ за (или дори „пречат“) на крайните потребители (или това са т.нар. Indifferent и Reverse функционалности от модела на Kano или т.нар. Neutrals от модела на Cadotte и Turgeon); 2) задължителна стойност или това са функционалности, които крайните потребители приемат за даденост и ги очакват (или т.нар. Must-be и One-dimensional функционалности от модела на Kano, Dissatisfiers от модела на Cadotte и Turgeon и Givens от модела на Hill, Roche и Allen и 3) допълнителна стойност или функционалности, които „изненадват“ и „очароват“ крайните потребители (или Attractive функционалности от модела на Kano, Satisfiers от модела на Cadotte и Turgeon и Satisfaction Drivers от модела на Hill, Roche and Allen).
- разходите за поддръжка, които изискват – по хоризонталата. Тя може да е измерена чрез „цена на промяната“, времето за подръжка, оперативните разходи, времето за обслужване за оплаквания и т.н.
Буквите са свързани с типа стойност, която носят функционалностите и могат да бъдат:
- F – Fat,
- B – Bone,
- М – Muscle.
Цифрите определят размера на разхода за поддръжка, която функционалностите изискват.
Цветове дават допълнителна информация за нивата на стойност и разход.
Буквата, цифрата и цветът заедно определят типа на функционалността. Например фунционалността „F3“:
- носи минимална или никаква полза – затова е такъв цвят;
- изисква големи разходи за поддръжка – затова цветът ѝ в матрицата е толкова ярък и цифрата е най-високата възможна.
Определете соматипа на вашия продукт?
Ето пример за всички тези изчисления за продукт с 19 функционалности:
В зависимост от конкретната композиция на мазнините, мускулите и костите, вашия продукт попада в един от следните соматипове:
- Fatware или Ендоморф, когато мазнините са повече от 20% - В тази ситуация продуктът има твърде много „мазнини“ или функционалности, които не носят стойност, но от своя страна повишават разходите, които изискват за поддръжка. Такъв тип продукти са много „тежки“ и изискват много време и усилия, за да се развиват.
- Muscleware или Мезоморф, когато мазнините са по-малко от 20%, а мускулите са повече от 30% - Ето такъв продукт ви пожелавам от сърце!
- Boneware или Ектоморф във всички останали случаи - Такъв продукт има основно „кости“, което е добре, защото най-вероятно не разочарова крайните потребители. Но пък е много „клющав“ от към „привлекателни“ функционалности, което предполага, че може да има трудности в „очароването“ на същите тези потребители.
По-долу може да видите три примерни композиици на продукти и техните соматипове:
Диета или упражнения?
Всички знаем, че отлична форма не се постига само с диета. Затова е добре да включите и някои „упражнения“, за да стопите „излишните мазнини“. Разгледайте последната таблица, за да разберете какви действия може да предприемете спрямо двете характеристики – стойност/разход – на всяка функционалност.
Правилото 20?
Може би най-популярният експеримент, който потвърждава това, e проведен от Iyengar и Lepper, и става известен като „Експериментът с мармаладите“. Той се случва в магазин за хранителни стоки с две различни секции за дегустация - едната, предлагаща ограничен брои вкусове на мармалад (само 6) и друга с много по-голям избор от вкусове (цели 24). Това, което Iyengar и Lepper, установяват е „шокиращо“. Въпреки че разнообразието на вкусове първоначално предизвиква интерес у потребителите, процентът на потребителите, които впоследствие купуват буркани със мармалад, е много по-нисък, отколкото в секцията с ограничен избор - 3% срещу 30%! Интересно, нали? 🙂
Ако приемем, че функционалностите на нашия продукт са възможностите или изборите, достъпни за нашите крайни потребители, дали не можем да кажем, че и тук е в сила „Парадокса на избора“. И съответно дали не трябва да следваме принципа „по-малко е повече“?
Правилото 20 стъпва върху принципа „по-малко е повече“ и гласи:
Съответно, когато прилагаме правилото 20 за своя продукт, Соматип матрицата може да бъде безценна, защото ще ни покаже много бързо и лесно кои точно 20% трябва да премахнем!
Готов инструмент?
В матрицата по-долу въведете броя на функционалностите на вашия продукт, които отговарят на съответните характеристики. Автоматично ще получите неговата структурата и соматип, и ще ви е лесно да прецените какво трябва да промените, за да оптимизирате разходите си.
Продуктът ви е в чудесна форма, но как да оправите тази предвидимост, за която бизнеса постоянно „мрънка“?
Можи би е крайно време да опитате техниката за прогнозиране Змей!