Риплей проверка
През годините съм разчитал много на
NPS-то като метрика, с която да
оценя удовлетвореността на другите с дадено събитие (напр. среща, обучение, инициатива и т.н.), както и да
прогнозирам техни бъдещи решения и действия (въпреки че самата метрика е предназначена да измерва лоялност). Вършила ми е страхотна работа и продължавам да си я ползвам и до днес. Но има едно
ограничение, което така и не успях да разреша. Най-„грубо“ NPS-то проверява, доколко човек е склонен да препоръча даденото събитие на свой колега. Проблемът с това е, че
фокусът се измества от преживяващия събитието към този, който евентуално ще го преживее в бъдеще. И това резултира в отговори като „То зависи на кого точно го препоръчвам...“, „Не съм сигурен дали те биха имали нужда от нещо такова...“ и т.н. Верен на себе си, започнах да експериментирам! И така се роди изцяло нова проверка, която нарекох
Риплей проверка. Сега винаги използвам и двете проверки (и NPS-то, и Риплей проверката), за да видя дали има някаква корелация между тях. Изненадващото за мен е, че
няма корелация – Риплей проверката много по-често има ниски стойности за сметка на положителни стойности при NPS-то. Т.е.
въпреки че, човек е готов да препоръча събитието на свои колеги, той не е удовлетворен от времето, което е инвестирал в дадено събитие. Интересно, нали? 🙂
Тази техника е част от книгата
„Никога не спирайте да експериментирате“, която може да свалите
напълно безплатно.