От примерният неготиметър се виждат няколко интересни неща. Най-същественото е, че преобладава бета привличането – т.е. имаме силен „емоционален“ интерес, който е базиран най-вече на реципрочност, физическа привлекателност и близост. В това няма нищо лошо, но трябва да знаем, че „емоционалният“ интерес е нестабилен и се влияе лесно от външни фактори (именно защото произлиза от нашите емоции и чувства). В същото време, като изключим зависимостта, от „рационална“ гледна точка „това не е нашето“ – особено с оглед на това, че предложението е в ущърб на нашите реални нужди. Почти същото важи и по отношение на алфа привличането – преговорите не са оправдани и от гледна точка на „икономически“ интерес. Неготиметърът, показвайки ни тези „сили“, може да ни „предпази“ от това да не се впускаме в „грешните“ преговори (напр. следвайки сляпо емоциите и чувствата си, както е в примера).
В примера по-горе оценката на привличане на лявата страна е равна на 0.15 (от максимум 1 и минимум -1). Това число се получава, когато сумираме оценките от силите на привличане и от тях извадим сумата от оценките на отблъскване, и накрая полученото число разделим на 60. Колко по-близко до +1 сме, толкова по-силно е привличането. Ако имаме отрицателна оценка – отблъскването е по-голямо от привличането и в този смисъл „какво правим въобще в тези преговори“? 🙂
Съответно оценката на привличане на дясната страна е равна на 0.20. Това прави двете страни сравнително равнопоставени в преговорите.
А дали проблемът не е във вас и в езика, на който „говорите“ – проверете това с техниката DFK!